- Четирийсет лири за офицер и двайсет за войник. Няма твърда сума, всичко зависи от резултатите. Съгласен ли сте?
- Може би. Французинът свъси вежди, обмисляйки подробностите. - Как ще ми изпратите парите?
- Няма да ги изпращаме. Ще открием сметка в Англия, в която ще внесем дължимото. Когато войната свърши, ще си имате тлъста сума в банката. Как ви се струва?
- Ще има ли английски орден за мен след войната?
Крикор не бе подготвен за въпроса, но реагира светкавично.
- Разбира се!
С преднамерено бавен жест французинът извади пакет „Житан“ от джоба си и замислено запали цигара.
Синкав облак дим обгърна бледото му лице и се изви нагоре в гъвкав танц.
- D`accord.[60]
Крикор облекчено въздъхна. Мисията му бе успешна.
- Много добре! - възкликна той. Отпи от бирата си и остави халбата, защото трябваше да уточни още някои детайли. - Къде ще могат да ви намерят мъжете?
- В Перпинян. На улица „Прад“ има голям гараж на „Ситроен“. Да ме потърсят там.
Останаха още десет минути, за да уточнят подробностите. Сетне се сбогуваха и Крикор изхвърча на улицата, боеше се да не го арестуват жандармите. Но пред „Кафе дю Маре“ не се мяркаше жива душа; чуваше се само силният вятър, който завихряше сухите листа под орехите и ги издигаше нагоре към дърветата, сякаш за да ги върне към живот.
Всичко изглеждаше спокойно. Опитвайки се да се овладее, Крикор оправи шапката си, за да го пази от вятъра, пъхна ръце в джобовете и с бърза крачка се отправи към хотел „Мажестик“.
Крикор влезе в хотела, където бяха отседнали родителите му и хората от правителството на маршал Петен, и спря във фоайето, за да види колко е часът. На стената зад рецепцията имаше часовник, но той не го виждаше добре от мястото си. Затова заотстъпва назад, но спря, когато усети, че е настъпил нещо.
- Ох!
Обърна се и разбра, че е премазал нечий крак. Беше на човек с униформа Feldgrau[61]. Германец. Дори по-лошо; мъжът носеше офицерска шапка и широки бричове, а черните му високи ботуши блестяха от чистота.
- Oh, sorry! - заекна Крикор на английски, като се мъчеше да овладее надигащата се паника. - Без да искам...
Германският офицер подскачаше на един крак из фоайето с изписана по лицето болка.
- Американец ли сте? - попита той на гърлен френски, щом се съвзе, но очевидно още го болеше. - Няма проблем, стана случайно. Случва се.
Униформеният докосна шапката си, за да се сбогува, и се отдалечи, накуцвайки, заедно с хората си. Пребледнял от страх и с лудешки препускащо сърце, Крикор се отправи към железния асансьор и бързо се вмъкна вътре. Кабината се разтърси и започна бавно да се издига нагоре; вътре бяха само арменецът и още един пътник.
- Знаете ли кого настъпихте току-що? - попита онзи, очевидно французин от администрацията на Петен. - Имате ли представа?
- Ами... някакъв германски офицер.
Французинът поглади,рунтавия си мустак.
- Не кого да е, а самия генерал-фелдмаршал Браухич[62], действащ главнокомандващ на германската армия - обясни той. - Спаси ви само фактът, че ви взе за американец. Германците не искат проблеми с янките.
Арменецът слезе на втория етаж и бързо се отправи към апартамента на баща си. Животът на таен агент ще ме довърши, помисли си той. Вече беше стар за такива неща! В „Блечли Парк“ Чичо го бе посъветвал да не се набива на очи. А какво направи той? Настъпи точно един от висшите германски командири! Та това бе истинска катастрофа!
На излизане от асансьора чу викове от другия край на коридора и разбра, че идват от апартамента на баща му. Поколеба се. Какво ставаше, по дяволите? Кой се дереше така? Вслуша се и осъзна, че собственият му баща крещеше неистово. Защо? Да не би да го измъчваха? Дали германците бяха започнали да го тормозят?
Блъсна силно вратата.
Изплашен от шума, Крикор бе хукнал по коридора и бе спрял пред апартамента. Чу приближаващи се стъпки от другата страна на вратата, метално тракане в ключалката и след миг някой отвори. Видя майка си пребледняла и с разтревожен поглед.
- Ах, баща ти е обладан от тъмни сили! - извика тя, щом съзря сина си. - Казвам ти, обладан е!
- Какво става?
Нунуфар му махна с ръка да влезе.
- Преди половин час получи писмо. Прочете го и направо побесня. Не е млъкнал оттогава. Боже, сякаш дяволът се е вселил в него!
Крясъците продължаваха. Влязоха в хола и Крикор завари баща си до прозореца с почервеняло от гняв лице да размахва свитите си от яд и обида юмруци. От ъгълчето на устата му излизаше пяна.
61
В превод от немски „полево сиво“; цветът е на официална германска военна униформа от началото на XX в. до 1989 г. Най-често се има предвид униформата на военните сили на нацистка Германия. - Б. пр.
62
Хайнрих Алфред Херман Валтер фон Браухич (1881-1948) - немски аристократ, фелдмаршал и главнокомандващ на сухопътните сили през ранните години на Втората световна война. - Б. пр.