Когато пристигна в апартамента, разказа всичко на Нунуфар. Надяваше се, че жена му ще измисли нещо, но тя бе разстроена колкото и той самият.
- Ако ни експулсират - отбеляза Нунуфар, - ще трябва да се върнем в Англия.
Съпругът й разцепи въздуха с категоричен жест.
- И дума да не става! - сряза я той. - Не и в Англия! Стореното от тях не заслужава прошка!
- Но тогава къде да отидем? Нима искаш да се върнем в Константинопол?
- И пак да живеем под ботуша на турците, и то след всичко, което причиниха на арменците и на сина ни? - Разтърси глава. - Никога!
Жена му унило въздъхна.
- Франция ни експулсира заради германците, не искаш да се връщаш в Англия, отхвърляш Турция... - Тя объркано разпери ръце. - Къде ще отидем, за бога?
- Стига, Европа е голяма.
- Европа е във война! - напомни му Нунуфар. - Посочи към една карта на континента, която държаха на бюрото. - Погледни натам. Какво виждаш? Война, война, война! Къде можем да избягаме от този ад?
Картата привлече вниманието на Калуст. Приближи се до бюрото и внимателно я разгледа, проучи границите и прецени военното присъствие в страните. Всъщност почти целият континент беше във война. Прокара пръсти по контурите на Европа, като отбеляза замесените в конфликта страни - Франция, Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Италия, Полша, Чехословакия, Гърция, Албания, Югославия, България, Унгария, Румъния, Съветския съюз, Дания, Норвегия, Финландия...
Пръстът му се закова върху една мъничка страна.
- Тук няма война - каза той. - Заминаваме!
Нунуфар се приближи до съпруга си и се наведе над картата, за да види малката държава, която сочеше.
- Швейцария?
Следващите дни Калуст прекара в ресторанта и бара на хотел „Амбасадор“, където се помещаваше акредитираният дипломатически корпус към правителството на Френската свободна зона. Уговори си среща с пълномощния министър на Швейцария нисък мъж със закръглено лице, който се държа резервирано и не говори много. Все пак арменецът реши, че разговорът е минал добре, и вярваше, че нещата вече са задвижени. Няколко от фирмите му имаха седалище в Швейцария и това трябваше да бъде неговата дестинация.
Следващата събота, докато се обличаше пред огледалото, някой почука на вратата на апартамента му. Беше сенатор Ерто.
- Нима възнамерявате да заминете за Швейцария?
Арменецът отвори широко очи, хванат неподготвен от директния въпрос и по-скоро от факта, че тези сведения са достигнали до приятеля му от Френската петролна компания.
- Така е. Откъде знаете?
Французинът махна с ръка, сякаш това нямаше особено значение.
- Мога ли да вляза?
- Ах, да! - възкликна Калуст, който вече се бе окопитил и осъзна, че държи госта си на вратата. - Разбира се, заповядайте.
Сенатор Ерто се настани на дивана и прочисти гърлото си, преди да съобщи онова, за което бе дошъл.
- Знаете ли, един приятел от службите за сигурност ми довери нещо, което може да ви заинтересува. - Той понижи глас. - Изглежда, германците сериозно обмислят да нападнат Швейцария.
Калуст шокирано повдигна вежди.
- Какво?!
Французинът се озърна наоколо, сякаш се страхуваше и от собствената си сянка.
- Шшт, по-тихо! - прошепна той. - Моля ви да го запазите в тайна. И сам разбирате, че въпросът е деликатен...
Арменецът сниши гласа си заради естеството на разговора и се наведе към събеседника си.
- Но защо? За какво им е на германците Швейцария?
Казват, че Хитлер не харесва факта, че там живеят немскоговорещи, които са в близки отношения с френскоговорещите, и той иска да сложи край на това.
- Този е луд! - възкликна Калуст и поклати глава. Сетне присви очи и погледна скептично събеседника си. - Сигурен ли сте? Чел съм декларации, в които се твърди, че Германия винаги ще уважава автономията и неутралитета на Швейцария...
- Лъжи, с които да си гарантира бездействието на швейцарците но време на войната - отвърна сенатор Ерто. - Но мога да ви уверя, че неофициално господин Хитлер говори за Швейцария като за грозна пъпка на лицето на Европа и смъртен враг на нова Германия. Дори е обсъждал въпроса с Мусолини и му е доверил, че в подходящия момент ще я премахне...
В стаята надвисна тежка тишина; чуваше се само неспокойният пукот на дървата в камината.
- И този... момент е настъпил?
- Още не. Според източника ми приготовленията за операция Tannenbaum[63] са в ход, но още няма зелена светлина. Изглежда, германците се колебаят пред алтернативата да се бият в планините, а и швейцарците се славят като свирепи воини.
Замислен, Калуст се отпусна на стола си и се вторачи в жълтеникавите пламъци, които танцуваха в камината като леки балерини. Всъщност нямаше какво толкова да му мисли. Положението бе ясно. Бавно се изправи и отправи хипнотичен поглед към сенатора.
63
Коледно дърво (нем.) - план за нахлуване в Швейцария, чиято цел е анексиране на териториите, населени с етнически германци. Операцията е отлагана поради различни причини и накрая е отменена. - Б. пр.