- Трябва да преосмисля всичко.
Завръщането на Крикор във Виши от поредното мистериозно пътуване му предостави възможност да обсъди ситуацията с доверен човек. Въпреки че често го забравяше, синът му вече не бе малко момче. Беше на четирийсет и пет години, с житейски опит, който не беше за подценяване. Нима не се бе измъкнал от турците по време на арменския геноцид? Човек, оцелял след подобно преживяване, имаше силно развит усет.
Съпрузите Саркисян отидоха да посрещнат сина си на гарата в Сен Жермен де Фосе. Крикор им съобщи, че е започнал бракоразводно дело с Мария Силвия, което предизвика порой от укори, като например „Предупредихме те!“, „Трябваше да ни послушаш!“ и „Разбрах каква е още в началото!“. Затова Калуст сподели проблема си чак като се прибраха в апартамента си в „Мажестик“.
Ядосан от обвиненията, които родителите му бяха отправи ли по повод на брака му, Крикор го изслуша с явно нетърпение и в края на разказа не се сдържа и прекъсна баща си:
- Но защо сте искали да отидете в Швейцария?
Въпросът изненада Калуст.
- Ами... Швейцария е неутрална страна, нали? - отбеляза той. - Поне още не е във война.
- Холандия, Дания и Норвегия също бяха запазили неутралитет, но това не попречи на германците да ги нападнат...
- Знам, знам...
- Не, Швейцария не е вариант. Знам, че там имате фирми и е цивилизована и уредена страна, но рискът е прекалено голям!
Калуст се чувстваше като в задънена улица. Хвърли отчаян поглед към Нунуфар и си пое дълбоко дъх, сякаш в този момент единственото, което можеше да стори, бе да диша.
- Не знам какво да правя...
Тримата унило се умълчаха. Крикор познаваше добре ината на баща си, затова не се осмели да му предложи да преглътне гордостта си и да се върнат във Великобритания. Отиде до прозореца и зарея поглед към Виши със съзнанието, че предвид развоя на събитията, това бе последното му посещение на града, докато войната не свърши. Когато баща му заминеше, той щеше да загуби алибито си, което му позволяваше да пътува насам като агент на „Блечли Парк“, и нямаше да може да напуска Англия. Жалко, защото се справяше добре. На фона на ограниченията в Лондон и Виши Крикор някак се бе привързал към Лисабон - град, край който войната сякаш минаваше незабелязано. Само преди три дни се бе забавлявал много в едно казино в Ещорил, където бе гледал джаз концерта на Уили Луиз, и...
- Сетих се!
Родителите му подскочиха от изненада и въпросително го загледаха.
- Какво има?
Неспособен да сдържи вълнението си, Крикор бързо се отправи към бюрото, вдигна картата на Европа и посочи най-западния й край.
- Португалия! - възкликна той. - Решението е Португалия!
Крупието вдигна глава и със студено безразличие изгледа мъжете около голямата шарена маса; повечето бяха дипломати или френски висши чиновници, придружени от млади жени с гримирани лица и блестящи бижута по шиите и китките. Във въздуха се виеха струи синкав дим и се сливаха с пелената от тютюн и пепел, която се стелеше над масата, а крехки пръсти с лакирани нокти си играеха с цигарите, с чиповете или с чашите искрящо шампанско.
- Faites vos jeux![64]
Върху масата се изсипа порой от чипове, разхвърляни върху различните щамповани числа.
Една руса дама се разсмя нервно и щом крупието завъртя рулетката, на масата настъпи тишина. Червено-черното колело стремглаво се въртеше, а бялото топче своенравно подскачаше насам-натам и аха да се спре в някой сектор, бързо се отплесваше в друга посока, докато накрая колелото забави скорост и топчето най-сетне се намести върху едно число.
- Noire. Dix-sept. [65]
Край масата настъпи оживление; онези, които бяха заложили на черно, спечелиха нещичко, а почитателите на червеното загубиха. Никой не бе заложил на числото седемнайсет и казиното спечели.
- Ех, че лош късмет! - намръщи се Калуст, махна с ръка на приятеля си и двамата се отдалечиха от масата за рулетка. - Днес не ни е ден.
Приближиха се до онази част от залата, където играеха бакара, и останаха да наблюдават залозите, без да си взимат чипове, сякаш първо искаха да разберат дали тази маса е късметлийска. Приятелят на арменеца запали цигара, подразнен, че не разбира добре правилата на играта, но нямаше смелост да попита, нито дори да си признае. Подобна възможност не му се удаваше всяка вечер; та той бе обикновен секретар в португалската легация във Виши - прекалено дребна риба, за да се радва на компанията на такава акула.