- Пристигнахме! - обяви посланик Каейро да Мота. - Хотелът е хубав, нали?
Калуст отвори вратата на ролс-ройса, излезе навън и огледа сградата. Гърбът го болеше от дългото седене на задната седалка. Все пак бе чукнал седемдесетте, а пътуването беше дълго; малко неща обаче го въодушевяваха така, както един луксозен хотел.
- Значи, това е прочутият хотел „Авиш“?
Пиколата на хотела, с безупречни униформи, се втурнаха към автомобилите и помогнаха на шофьорите да разтоварят куфарите.
Тримата пътници от ролс-ройса - Калуст, Нунуфар и португалският дипломат, се възползваха, за да се разтъпчат и да разгледат наоколо; имаха чувството, че пътуването е било безкрайно, особено докато минаваха през опустошената Испания, но лисабонският въздух сякаш им вдъхна нови сили. Лъчезарната светлина на португалското слънце и хладният бриз им доказаха, че пролетта по тези места, или поне тази на 1942 година, е мека.
- Много приятно място - отбеляза мадам Дюпре, която бе слязла от кадилака, - не мислите ли, мадам Саркисян?
Нунуфар скептично сбърчи нос.
- Дали има хубави магазини? Например бутик на мадам Шанел? Или представителен магазин на „Картие“? - Тя се намръщи. - Хм, не знам... Струва ми се, че това е просто едно градче, сгушено в покрайнините на цивилизована Европа.
През това време останалите пътници от кадилака разпределяха багажа с помощта на пиколата. Освен неизменната мадам Дюпре, която въпреки своите седемдесет години вече чевръсто се бе отправила към рецепцията, за да се погрижи за настаняването и останалите подробности, във втория автомобил бе пътувал семейният масажист и готвач - руснак, придружаван от съпругата си французойка. Всички отседнаха на първия етаж, в най-добрия апартамент, номер 52, който носеше името „Дона Филипа Ланкастър“, специално запазен за семейство Саркисян.
Калуст не можа да сдържи въздишката си на облекчение още щом влезе във фоайето. Бе се опасявал, че „Авиш“ няма да е на нивото на великолепните хотели, с които бе свикнал в цивилизована Европа, но се увери, че няма причина за притеснение. Може и да не бе „Риц“ на площад „Вандом“ или на „Пикадили“, но одобри блясъка и добрия вкус тук. Самият апартамент също го впечатли с просторните спалня, хол и баня. Оскъдната мебелировка по португалски маниер може и да бе малко старомодна, но това дори му хареса. Най-хубавото нещо бе терасата с навес и прекрасна гледка към градината, която му напомняше за къщата на булевард „Иена“. Липсваха само гигантската клетка и Триумфалната арка в дъното на улицата, за да завършат илюзията, че се бе завърнал в парижкия си дом.
- Мадам Дюпре! - извика той, щом се сети за клетката. - Мадам Дюпре!
Асистентката му надникна през вратата на терасата.
- Да, мосю Саркисян?
- Да не забравите да изпратите телеграма на Жилбер - напомни й той за иконома на голямата къща на булевард „Иена“. - Кажете му да храни птиците, горкичките...
- Разбира се, мосю Саркисян.
- Пишете и до Лондон. Нека Крикор да отиде до Британския музей и да провери дали всичко е наред с египетските ми експонати. - Поколеба се, опитвайки се да се сети за други произведения от колекцията си. - Да намине и през Националната галерия и заедно със сър Кенет Барк да се уверят, че моите „рожби“, особено картините на Рубенс и Рембранд, са защитени от германските бомбардировки. - Прочисти гърлото си. - И от влагата, разбира се.
До края на деня всички си почиваха в хотела. Пътуването бе наистина изтощително, особено дългият преход през разкъсваната от гражданската война Испания, и семейство Саркисян и хората им решиха да прекарат първия ден в „Авиш“.
Обядът в огромния салон с високи тавани се оказа приятна изненада. Калуст отиде да огледа кухнята, за да се увери, че продуктите са пресни, без да обръща внимание на подозрителните погледи на готвача. Надзърна в менюто; беше на френски и включваше Consomme Rubis aux Quenelles, Medailons de Langouste a la Marigny, Fricandeau de Dindonneau a la Rosemonde[66], Glace Coppelia и други деликатеси. Искаше му се да надникне в тенджерите, от които ухаеше апетитно, но готвачът - закръглен, добре охранен мъж, препречи пътя му.
- Мога ли да ви помогна?
- Предполагам, че вие сте главният готвач - заговори арменецът на френски. - Бихте ли ми разказали къде сте учили?
- Името ми е Жуао Рибейро - преде тави се мъжът на несигурен френски. - Научил съм всичко в хотелите, като започнем от „Сентрал де Тореш Ведраш“ до хотел „Боржеш“ тук, в Лисабон. Мога ли да знам защо се интересувате?
Клиентът отново погледна към димящите тенджери.
66
Червено консоме с кнедли, медальон от лангуста а ла Марини, кълцано пуешко в було а ла Розмонд, сладолед „Копелия“ (фр.). - Б. пр.