- На италиански е burro, мадам - отвърна все така любезно руснакът. - Тъй като на френски е beurre, предполагам, че ще е нещо Подобно на всички латински езици.
Нунуфар самоуверено се взря в португалеца.
- Келнер, burro[69]!
- Бихте ли повторили, госпожо?
- Burro! Бих искала burro.
Келнерът ужасено се взря в нея.
- Магаре ли, госпожо? Искате магаре?
Очите на Нунуфар светнаха; отново я бяха разбрали!
- Точно така! Burro! Донесете ми burro. Tout de suite!
Португалецът придоби объркано изражение и се поколеба, сякаш отказвайки да се подчини, но жената го гледаше толкова настоятелно, че накрая той просто се обърна и се отдалечи. Нунуфар направо сияеше от факта, че можеше свободно да си поръчва каквото пожелае. Дори езиковата бариера не можеше да попречи на желязната й воля.
- Мисля, че ще се оправям добре тук - заяви тя. - Както виждате, езикът не е проблем. - Огледа се, любувайки се на обстановката и градината, която се виждаше през прозореца. - И хотелът безспорно е много приятен. Не знам защо, но тук се чувствам като у дома си.
- Нормално е - отвърна съпругът й. - Преди десет години е бил семейно имение. Изглежда, е принадлежал на собственика на известен португалски вестник. Човекът се споминал и имението било наследено от дъщеря му, която пък се омъжила за чужденец. Руджериони или Руджерони, не знам точно... и те го превърнали в хотел.
Нунуфар повдигна вежди, разтревожена от името на собствениците.
- Рукалеоне? Италианци ли са? Мили боже, значи, този хотел е свързан с Оста! - Уплашено се огледа наоколо. - Чувала съм, че Лисабон гъмжи от шпиони, и вероятно тук отсядат германците и италианците, които...
Калуст и мадам Дюпре се усмихнаха.
- Успокой се! Руджерони не са от Италия, а от Гибралтар. С други думи - британци. Разказаха ми, че след началото на войната те дори отказали да настаняват гости от страните от Оста.
Като чу това, Нунуфар се отпусна и въздъхна от облекчение.
- Слава богу! Нагледах се на фашисти и нацисти във Виши.
- Това не означава, че наоколо не се разхождат техни хора - предупреди Калуст. - Крикор ми разказа, че при първото си посещение в Лисабон е видял шефовете на германското и италианското разузнаване да обядват в „Авиш“. Но те обикновено не отсядат тук, а в „Авенида Палас“ в квартала Байша[70] в центъра на града.
При споменаването на тази част от града Нунуфар придоби замечтано изражение.
- Ах, Байша! Днес трябва да се разходим дотам. Все пак искам да видя дали има хубави бутици. - Обърна се към другата жена на масата. - Какво ще кажете, мадам Дюпре?
- Не съм съвсем сигурна - отвърна асистентката. - Струва ми се, че чарът на този град не е в бутиците, а в историята, климата, храната, любезното отношение и спокойствието. Винаги съм мечтала да живея на такова място! Дори мисля да започна да уча португалски!
Нунуфар отново се нацупи.
- Какъв ужас! Но защо ви е да говорите португалски? За какво ви е?
- Ами... щом ще живеем тук...
- Само до края на войната - заяви Нунуфар. - Щом дойде мирът, allez, allez, веднага се връщаме в Париж. - Обърна се към съпруга си, сякаш търсеше потвърждение. - Нали така?
- Разбира се - съгласи се Калуст. - Но засега оставаме тук. Макар Европа да е във война, все пак животът продължава. Впрочем днес ще гледам да говоря с посланик Каейро да Мота, за да ми уреди добър адвокат. Откакто англичаните ме обявиха за враг и конфискуваха дяла ми в Турската петролна компания, ми се иска да им дам урок, който никога няма да...
Келнерът приближи до масата и прекъсна разговора им.
- Може ли? - попита той. - Burro вече е тук, мадам.
- Ах, наистина ли? - възкликна тя, нетърпелива да намаже хлебчето си с масло. - Значи, ще донесете burro!
- Да, мадам, тук е. Tout de suite!
- Крайно време беше. - Почука с показалец по масата. - Хайде, младежо, донесете го.
Португалецът се ококори.
- Тук ли, мадам? - Поклати глава. - Не, не може. - Посочи към входа на хотела. - Пред вратата, burro е пред вратата.
Не бе трудно да разбере португалската дума за врата, тъй като много приличаше на френската[71].
- Пред вратата ли? - учуди се арменката. - Не разбирам...
- Burro е пред вратата - настоя келнерът, сочейки отново изхода. Burro. Пред вратата. - Наведе се напред и повтори бавно. Вра-та. Bur-ro пред вра-та-та.
- Дайте го насам.
- Не може. То е пред вратата, мадам.
Нунуфар смаяно погледна Калуст и мадам Дюпре, които също бяха объркани от думите на келнера.
70
Район в централната част на Лисабон, известен е сред туристите с живописните си сгради от XVIII в., красивите площади, множеството магазини, ресторанти и кафенета. Намира се близо до най-стария лисабонски квартал Алфама. - Б. пр.