- Значи, маслото е навън? - запита тя. - Що за глупости? - Отново се обърна към келнера и посочи масата. - Донесете го тук. Tout de suite!
- Не, мадам - повтори той на португалски. - Може да се изака на пода, а това ще е проблем...
- Какво?
Отчаян, че не го разбират, келнерът се престори, че го присвива стомахът.
- Хммм! Хммм! - изпъшка той и посочи пода. - Ако. Burro може да се изака в ресторанта.
Нунуфар погледна въпросително Иван, който нищо не разбираше, и сетне се обърна към Калуст.
- Какво прави този глупак? Да няма диария?
- По-добре отиди да видиш - посъветва я съпругът й, като сви рамене. - Може пък в тази страна да си купуваш масло от улицата, знам ли. Има всякакви странни обичаи...
Тя нетърпеливо цъкна с език, ругаейки тихо качеството на обслужването в този уж луксозен хотел, и ядосано последва келнера към изхода на сградата. Португалецът отвори вратата, поклони се тържествено и я подкани с жест да надникне навън.
А там едно животно преживяше слама с глупаво и безразлично изражение.
Магаре, разбира се.
Целият следобед се разхождаха из Лисабон. Посланик Каейро да Мота мина през хотела, за да вземе съпрузите Сарксиян и мадам Дюпре, и четиримата обикаляха града с кола и пеша заедно с Иван, който освен готвач, беше шофьор и охранител. Градът бе основна тема на разговорите, като дипломатът възхваляваше неговия чар, а останалите охотно се съгласяваха.
Все пак, докато пътуваха в ролс-ройса, Калуст се сети за служебните си приоритети и попита посланика за добър адвокат.
- Искам да е достатъчно опитен, за да не се оставя да го заблудят с вратичките в закона, но същевременно да е млад, за да е пробивен и амбициозен - обясни той. - Но не прекалено вещ, защото ще е твърде стар, и не чак толкова млад, че да му липсва опит, ако ме разбирате.
- Много добре ви разбирам и ви гарантирам, че ще намеря най-добрия - обеща посланикът. - Най-добрия!
Думите му окуражиха Калуст и той реши да се възползва от благосклонността на португалеца, за да разреши и друг въпрос, който го тревожеше.
- Освен това имам проблем с автомобила - каза той, посочвайки шофьора. - Струва ми се, че ролс-ройсът ми излиза недопустимо скъп.
- Скъп ли? Какво искате да кажете?
- Както виждате, кара го Иван, но всъщност той не е шофьор, а готвач и масажист. Шофьорът ми не пожела да дойде, остана във Франция и сега трябва да взема решение. Или наемам нов шофьор и продължавам да ползвам колата, плащайки за поддръжката й и бензина, който в днешно време трудно се намира на пазара и ми струва цяло състояние, или оставям ролс-ройса и наемам такси.
- Надявам се да изберете ролс-ройса. Би било жалко да лишите лисабонските улици от такъв великолепен автомобил...
- Може би, но мразя да хвърлям пари на вятъра... - отвърна арменецът. - Освен това често ми създава проблеми. Авариите, почивният ден на шофьора, дефицитът на бензин... много е досадно! Предпочитам да наема такси, струва ми се по-разумно. Знаете ли някоя доверена фирма?
Посланик Каейро да Мота почеса замислено брадичката си.
- Познавам човек, който може да ви помогне. - Махна с ръка, сякаш вече бе уредено. - Ще се погрижа, не се тревожете.
Минаха по „Авенида де Либердаде“ и когато стигнаха до площад „Росио“, спряха колата и слязоха, за да се разходят из Байро Алто. Пресякоха площада и се качиха по стръмните тесни стълби до замъка. Когато стигнаха горе, Калуст се облегна на наскоро реставрираната стена и замечтано се загледа в пръснатите по хълмовете къщи с техните червени покриви и бели фасади и църковните камбанарии, които се врязваха в хоризонта.
Широката, блестяща река Тежу течеше вляво на града като огромен полиран мраморен под, по който лениво като костенурки се плъзгаха корабчетата касилейрош[72] на Дружеството на лисабонските параходи, а от отсрещния бряг надничаше Алмада. Слънцето тъкмо залязваше, обагряйки небето в червени и виолетови тонове, които накараха Калуст носталгично да въздъхне.
- Ах! - възкликна унесено той. - Сега разбирам защо Крикор толкова искаше да дойдем тук...
Нунуфар го погледна въпросително.
- Не е ли, за да избягаме от войната?
Без да обръща внимание на въпроса, съпругът й махна с ръка към града и реката.
- Погледни. На какво ти напомня?
Нунуфар не носеше поетична душа. Огледа безразлично пейзажа и сви рамене.
- Откъде да знам.
Калуст посочи с пръст във въздуха, сякаш очертавайки контурите на хълмовете.
- Тук е Пера, а там Сарайбурну. - Посочи към естуара. -Това е Мраморно море. - Вдигна ръка към южния бряг и Алмада. - От другата страна е азиатската част и Скутари. - Посочи отново към реката, която се спускаше от Алверка. - А там е Босфорът.
72
Корабче, което пътува по реката между Лисабон и Касиляш, градче, принадлежащо към община Алмада. - Б. пр.