Жената разгледа грижливо поддържаните площи около плажа. Видя казиното в края на градината и хотелите сред дърветата, както и няколко бентлита и мерцедеси, които минаха покрай тях. Хората по тротоарите изглеждаха изтънчени и елегантни; някои носеха вратовръзки, а други - цветя в джобовете на саката си. Тук не се мяркаха магарета или каруци, каквито често се срещаха по улиците на Лисабон, нито мръсни и боси хора.
- Дали наоколо има френски бутици?
Въпросът на Нунуфар предизвика смях сред мъжете в ролс-ройса.
Посланик Каейро да Мота, който се возеше до шофьора, се обърна към нея със сияещо лице:
- Да оставим това за по-късно. Искате ли да видите хотел „Палас“?
- Разбира се. Наистина ли е най-добрият?
Дипломатът се обърна към прозореца и посочи навън.
- Това е хотел „Атлантико“, а ей там, до „Палас“, е парк хотелът, но и в двата отсядат германски шпиони, затова предполагам, че не ви интересуват.
Колата започна да се изкачва по алеята па казиното и Каейро да Мота посочи голяма сграда вдясно.
- Ето го и вашия хотел.
Саркисян обърнаха погледи към високата фасада с елегантна архитектура на централната сграда и голям паркинг отпред. Отстрани имаше малка градина във френски стил с лехи, оформени в различни геометрични фигури, и грижливо подрязан плет. На покрива на централната сграда имаше огромна табела с изписани една под друга две думи.
Хотел „Палас“
- Ах, Крикор има право!
Още отвън петзвездният хотел не оставяше никакво съмнение. Затова огледът вътре беше просто формалност, която всички старателно изпълниха. Гостите разгледаха луксозните, облицовани в мрамор салони с кристални полилеи и красиви килими и влязоха в залата за бридж с дървена ламперия, която водеше към терасата. Излязоха и се разходиха на балкона с гледка към казиното, преди да се върнат вътре и да изчакат Нунуфар да реши.
- Ще се регистрирам.
Докато съпругата му и мадам Дюпре уреждаха подробностите на рецепцията, Калуст седна на бара в кафенето и си поръча кафе. Вниманието му бе привлечено от двама англичани, които разговаряха тихо в ъгъла и разлистваха „Таймс“ и „Дейли Телеграф“. След малко се появи посланик Каейро да Мота.
Дипломатът бе придружен от около четирийсетгодишен висок, едър мъж с лилава вратовръзка и строго изражение; в тази страна на ниските мъже непознатият изглеждаше необичайно висок.
- Господин Саркисян, искам да ви представя един от най-големите професионалисти в Португалия - обяви посланикът и посочи към мъжа до себе си. - Това е доктор Азеведо Пасарао, за когото вярвам, че ще ви бъде много полезен.
Калуст само кимна, без да се здрависа с непознатия.
- Приятно ми е - каза той. - С коя част от човешкото тяло се занимава вашата специалност?
Посланик Каейро да Мота и мъжът го погледнаха объркано.
- Моля?
- Нали господин Пасарао е доктор? - отбеляза арменецът.
- Нуждая се от лекар и се интересувам какво специализирате, за да знам дали можете да ми помогнете.
Изненаданото изражение на португалците отстъпи място на смутен смях.
- Доктор Пасарао не е лекар[73] - обясни дипломатът. - Той е адвокат.
Калуст се намръщи.
- Значи, е адвокат и доктор? Само лекарите са доктори!
- Така е в Европа - съгласи се Азеведо Пасарао, проговаряйки за първи път. - Но в Португалия всички, които завършат университет, се наричат доктори. Национална особеност, не се тревожете.
Посланикът потупа адвоката по гърба.
- Доктор Пасарао е един от най-добрите юристи в страната - похвали го той. - През ръцете му са минали всички големи дела от последните десет години и репутацията му в съдебната зала е безупречна. - Заговори по-тихо. - Лошото е, че взима скъпо.
Магнатът не изглеждаше особено впечатлен.
- Nobless oblige[74] - отвърна сериозно той, а непроницаемите му очи блестяха като две черни перли. - Нямам против доброто заплащане, стига качеството на работата да оправдае разходите, разбира се. Няма нищо по-глупаво от това да хвърляш пари на вятъра.
Посланикът се отдалечи, за да провери дали всичко е наред с регистрацията на Нунуфар и мадам Дюпре, но всъщност искаше да остави адвоката насаме с новия му клиент.
Азеведо Пасарао се настани до Калуст, поръча си кафе и подхвана любезен разговор, като се поинтересува как се чувства събеседникът му в Португалия. Сетне сниши тон и отбеляза, че двамата англичани, които четяха вестници на бара, са агенти Дарлинг и Флеминг от британското разузнаване. Калуст ги загледа с интерес, но не каза нищо и разговорът се насочи към времето и прекрасното слънце над Ещорил. Адвокатът, разбира се, възнамеряваше да остави на клиента да поеме инициативата в избрания от него момент.
73
В Португалия и някои други страни титлата доктор е обръщение във всички професионални сфери, изискващи академично образование. - Б. пр.