- Например Господ - каза той. - Както и Салазар.
Споменаването на диктатора, който управляваше Португалия, учуди Калуст.
- Салазар ли? Какво искате да кажете?
Руджерони махна с ръка към фоайето. Арменецът и англичанинът се обърнаха и видяха група мъже, които разговаряха тихо. Някои бяха с военна униформа, други - цивилни; съскащото произношение им подсказа, че говореха на испански.
- Днес в хотела пристигна делегацията на граф Хордана[77] - испанския министър на външните работи обясни собственикът. - Групата е голяма и заместник-шефът на Държавния протокол поиска стая близо до апартамента на господин министъра, за да настани секретарката си... И тъй като единствената...
- С други думи прекъсна го яростно Калуст, - говорим за любовницата на господин министъра!
Собственикът на „Авиш“ се поколеба, смутен от предположението.
- Въпросната госпожа ми беше представена като секретарка на господин министъра - поясни той дискретно, както подобаваше на положението му. - Хотелът е пълен и единствената свободна стая до апартамента на господин министъра е същата, която бе резервирана за сър Филип. Заместник-шефът на протокола настоя да удовлетворим молбата на господин министъра, което бе и изрично наредено от Тайната полиция, затова нямах друг избор и дадох стаята на госпожата.
- Ами сър Филип? Нима ще остане на улицата?
Със спокойно оттренирано движение Руджерони разлисти книгата пред себе си и потърси някакъв адрес.
- Позволих си да запазя стая в един апартамент наблизо, на „Дуке де Луле“ - каза той. - Условията са отлични и ще се уверите, че сър Филип ще се чувства много удоб...
- В никакъв случай! - кресна магнатът, като отново прекъсна събеседника си. - Направили сме резервация и вие трябва да се съобразите! Ако обичате, върнете стаята на сър Филип! Това тук петзвезден хотел ли е, или някаква дупка? Къде се е чуло и видяло подобно нещо?
Собственикът го погледна смаяно, със смесица от изненада и смущение.
- Но, мистър Саркисян, аз не...
Разгневеният Калуст отново удари с ръка по плота на рецепцията.
- Няма но! - извика той с почервеняло от гняв лице. - Бъдете така добър да изпълните резервацията!
- Мистър Саркисян, опитайте се да разберете... - примоли се Руджерони. - Трябва да се подчиня на разпорежданията на Държавния протокол и на Тайната полиция! Те могат да ми вземат лиценза, ако...
- Не ме интересува! Върнете стаята!
- Опасявам се, че при така създадените обстоятелства това няма да е възможно. Сам виждате, че стаята вече е заета. Не мога просто да кажа на госпожата да си събере багажа и да си тръгне, нали? Говорим за секретарката на министъра!
Протестите на Калуст ставаха все по-шумни, докато накрая стана ясно, че собственикът няма да отстъпи пред исканията на клиента. Сър Филип Блейк дори се опита да успокои страстите, като заяви, че няма нищо против да отседне в стаята, която му предлага хотелът, но арменският му приятел не искаше и да чуе. За Калуст нещата бяха прости: хотелът бе приел резервацията, което означаваше, че е поел ангажимент, който трябва да изпълни. Всичко останало за него бяха глупави извинения. Но Руджерони продължаваше да настоява, че е невъзможно да не се подчини на получените нареждания.
- Обадете се на полицията! - извика по едно време Калуст, вече извън себе си. - Полиция! Веднага! Това е грабеж и трябва да повикате полиция!
Предвид настояването на госта, който крещеше, размахваше ръце и изискваше намесата на властите, собственикът разпореди да се обадят на Тайната полиция. Полицаите пристигнаха няколко минути по-късно и завариха побеснелия Калуст да вика из фоайето, пръскайки слюнка и обиди по управителя; група испанци наблюдаваха сцената с весел интерес, а възрастен англичанин стоеше смутено отстрани.
- Какво става тук? - попита агентът, който бе приел обаждането, пробивайки си път през хората, за да стигне до рецепцията. - Каква е тази врява?
Собственикът на „Авиш“ започна да обяснява на португалски каква е ситуацията, но бе прекъснат от Калуст, който заговори на френски. Магнатът искаше да изкаже своята гледна точка по случая и думата „скандал“ присъстваше във всяко изречение. Бъркотията бе толкова голяма, че накрая полицейският капитан вдигна ръка, за да накара всички да млъкнат.
- Спрете! Така няма да се разберем! - извика той. Обърна се към собственика на хотела. Да започнем от вас. Обяснете ми, моля, какво става.
- Ами добре... - започна Руджерони. - Както ви разправях, имахме една...
- M`sieur, c`est un scandale! - настоя Калуст, повишавайки тон, без да позволи на собственика да се изкаже. - Un véritable scandale! Imaginez-vous que mon ami est arrivé ce matin-la et[78]...
78
Господине, това е скандал! Истински скандал! Представете си, моят приятел пристигна тази сутрин и... (фр.) - Б. пр.