Рапети се появи отново с димящ поднос.
- Voilà, синьор Саркисян! - възкликна доволно той и остави подноса на масата. - Ето го и вашия морски костур!
Магнатът сякаш неволно се взря в опашката и смаяно се ококори.
- Това не е моята риба!
Забележката изненада италианеца.
Уверявам ви, че това е костур, синьор Саркисян.
- Може и да е костур, но не е моят!
- Сигурен съм, че е той!
- Не е!
Категоричното твърдение на клиента обърка Рапети. Разгледа внимателно размерите и формата на рибата и след като не забеляза нищо нередно, вдигна поглед към магната.
- Но... но как може да сте сигурен, синьор Сарксиян?
Калуст посочи опашката на костура и гневно се взря в Рапети.
- Оставих следа тук, на опашката, а на тази риба няма никаква следа! - извика ядосано той. - Опитвате се да ме заблудите! Показвате ми прясна риба, а после ми носите друга! Това е скандално! Това е...
Рапети преглътна сухо, очевидно засрамен.
- Сигурно... сигурно има някаква грешка - заекна смутено той. - Ще говоря с шеф Рибейро и ще видя какво става.
- ... измама! Долна лъжа!
Рапети не даде възможност на клиента да сипе повече обиди, тъй като изблиците на арменеца бяха добре познати в „Авиш“ и всички гледаха да ги предотвратят. Грабна подноса и хукна към кухнята. Калуст трепереше от ярост. Бягството на управителя му попречи да каже всичко, което мисли за номера, който се бяха опитали да му погодят. Но той нямаше да остави нещата така. Рапети щеше да го чуе, както и готвачът Рибейро, и собственикът на хотела Руджерони. Щеше да ги навиква поне половин час! Нe, подобно нещо нямаше да остане безнаказано. Виж ти! За какъв го взимаха? Нима не знаеха с кого си имат работа? Е, в такъв случай скоро щяха да разберат. Никой не можеше да го мами! Точно него, който бе научил всички номера още на пазара в Константинопол! Как бе възможно шеф Рибейро, чийто стаж в хотел „Риц“ в Париж бе платил от джоба си, да се осмели да го излъже така? Нима можеха просто да...
- Синьор Саркисян! Синьор Саркисян!
Обезумял и възбуден, управителят се втурна в салона на ресторанта и застана пред Калуст с широко отворени очи и развълнувано изражение.
- Какво има, Рапети? - попита арменецът. - Какво те е прихванало? - Цялата тази врява можеше само да означава, че се е случило нещо лошо. - Не ми казвай, че костурът ми е изчезнал!
Човекът не беше на себе си и френетично сочеше към кухнята, сякаш там се случваше нещо изключително важно.
- Радиото! Чухте ли радиото?
- Не, Рапети. - Той посочи към масата си. - Както виждаш, седя тук и си чакам костура. Какво е станало? Да не би радиото да е паднало върху рибата ми?
- В Лондон празнуват! Голям празник! Казват, че утре Чърчил, Рузвелт и Сталин ще говорят по радиото по едно и също време!
- По едно и също време ли? По какъв въпрос?
Очите на Рапети блестяха от въодушевление. Той толкова се вълнуваше, че привлече погледите на двамата германци, заинтригувани от цялото това оживление, но управителят не им обърна внимание. Мъжът неспокойно подскачаше пред масата на Калуст като момченце, на което току-що са обещали сладолед.
- Войната... войната - заекна накрая той, казват, че войната е свършила!
По улиците на Лисабон цареше истинско оживление; навън се стичаха тълпи на път за посолството на Великобритания, за да отпразнуват победата на Съюзниците. Не можеше да се каже, че краят на войната бе изненадващ, тъй като след битката при Сталинград бе ясно, че нещата поеха обрат. Тази тенденция се потвърди след десанта в Нормандия и италианския бряг[81], но това не попречи на огромната радост, обзела всички, когато краят на войната в Европа бе официално обявен.
Въпреки дълбокото си разочарование от британците поради факта, че го бяха обявили за държавен враг, докато живееше във Виши, Калуст все пак отпразнува победата с чаша порто в компанията на мадам Дюпре, Иван и служителите на хотела. Атмосферата бе празнична, белязана от нескрито чувство на облекчение. Никой не знаеше дали нещата ще бъдат отново постарому отпреди войната, хората дори се съмняваха, но едно бе сигурно - от сега нататък всичко тръгваше към по-добро.
81
Съвместна операция на британските, американските и канадските сили, известна под кодовото име „Нептун“, или „Денят Д“, проведена през лятото на 1944-а на Западния фронт. Целта й е прехвърлянето на войници и военна техника по море и въздух на френския бряг за откриване на втори фронт срещу Германия в Европа. На френския бряг са прехвърлени общо два милиона войници и 450 000 военни машини, което дава началото на битката за Нормандия и разгръщането на съюзните военни сили на територията на Франция. Операцията приключва на 25 август 1944 г. с освобождаването на Париж. На 15 август е извършен подобен десант в Средиземно море край бреговете на Марсилия и Ница. - Б. пр.