- Трябва да се провери - обичаше да казва арменецът и тези думи вече се бяха превърнали в негов девиз. - Трябва да сме сигурни, че няма да ни измамят.
Разстоянието на Лондон и Париж от Лисабон му харесваше. Намираше се достатъчно далеч, за да не му досаждат прекалено, но и удобно близо, за да се разпорежда с бизнеса си чрез писма, които пристигаха по въздушната поща само за два дни. Така португалската столица се превърна в меко гнездо по средата между Америка и големите европейски центрове - удобно убежище, към което се привързваше все повече.
Зимният сезон бе белязан от меланхолия; навън постоянно валеше, сякаш облаците лееха тъжни сълзи. Бе зареял поглед през прозореца към мрачното небе, което покриваше Лисабон, потапяйки града в мъглява сребърна светлина. Ненавиждаше облачното време, което скриваше цветовете на деня.
Вече бе минала повече от година от края на войната и тъй като утрото бе мъгливо, Калуст се бе отказал от разходката и бе пратил Ещевао на улица „Прата“, където се намираше кантората на Азеведо Пасарао, за да му каже да се отбие по-късно в хотела. Когато адвокатът се появи в уречения час, двамата се затвориха в стаята на първия етаж, която бе превърнал в кабинет, и седнаха да обсъдят въпроса, който занимаваше арменеца - юридическите механизми, предвидени в португалския закон, за избягване на данъците. Но изглежда, този проблем вълнуваше само адвоката. Загледан навън, с отнесени нанякъде мисли, Калуст неволно сподели идея, която от известно време се въртеше в главата му.
- Ами ако построя или си купя къща тук, в Португалия? - подхвърли той с тона на човек, който опипва почвата. - Дали ще имам някаква финансова изгода?
Адвокатът спря да пише и вдигна поглед, съмнявайки се че е чул правилно.
- Моля?
- Какви ще бъдат данъчните облекчения, ако закупя къща в Португалия?
Пасарао примигна, смаян от смисъла на въпроса. Осъзна, че тези думи напълно променят начина, по който до момента е възприемал клиента си. За пръв път го чуваше да говори за пребиваването си в страната като за нещо повече от обикновено посещение. Невероятно.
- Къща ли? - попита адвокатът предпазливо. - Мислите за бизнес с недвижими имоти?
- Не. Имам предвид жилище. - Махна с ръка наоколо. - Не мога цял живот да живея в хотел, нали?
Адвокатът разкопча яката на ризата и разхлаби вратовръзката си, сякаш му бе трудно да диша. Не вярвайки на ушите си, той си повтори наум думите на Калуст. Нямаше съмнение, клиентът му сериозно обмисляше възможността да се установи в Португалия за постоянно.
- Каква къща имате предвид?
Магнатът махна неопределено с ръка.
- Знам ли, нещо голямо - каза той. Знаете ли, Ситра ми се струва великолепен град. Онзи ден попаднах на един имот в планината над градчето, наречен „Кинта да Амизаде“[82]. Там има порутена къща, която може да се преустрои в стила на старите арменски църкви. Ще бъде прекрасно, нали?
- Но за какво ви е такава голяма къща? Защо не купите нещо по-малко?
Обзет от меланхолия, което може би се дължеше на мрачното време навън, Калуст въздъхна.
- Защото ми липсват картините ми - отвърна той. - Разбирате ли, аз притежавам една от най-добрите колекции от произведения на изкуството в света, а вече от няколко години не съм я виждал! Това не е нормално, не мислите ли? Човек трябва да се любува на изкуството, а не да го оставя да потъва в забрава.
Адвокатът се облегна на стола и прибра писалката в джоба на сакото си, готов внимателно да проучи тази възможност. Клиентът му бе повдигнал въпрос, който отваряше нови хоризонти пред него, и той трябваше да помисли добре.
- Наистина не виждам смисъл колекцията ви да е толкова далеч от вас - отбеляза той. - Защо не я транспортирате тук?
- Точно затова искам да построя къща. - Калуст се вторачи в събеседника си. - Какви данъчни облекчения би ми донесло това?
Пасарао скептично сви устни.
- Всъщност никакви - каза той. - Ще трябва да плащате данък за собственост и не виждам начин да го избегнем. Недвижимата собственост си е недвижима собственост, нали така?
- Значи, няма никакъв начин?
Адвокатът си пое дълбоко дъх и се замисли над въпроса. Как придобиването на недвижима собственост би могло да донесе данъчни облекчения? Доколкото му бе известно, португалското законодателство не предвиждаше подобно нещо. Освен ако не убеди държавата да отпусне данъчни облекчения на клиента му в замяна на... на какво? Петрол? Бе очевидно, че Калуст няма да премести бизнеса си в Португалия. Каква разменна монета тогава би могъл да предложи клиентът му? Притежаваше колекция от произведения на изкуството. И ако я премести в Португалия? Каква изгода би имала държавата от нея? В същия миг идеята изникна в главата му толкова внезапно, че чак го зашемети. Защо не, по дяволите?
82
Имение на приятелството (порт.) - Лятна вила с интересна архитектура, построена през 1894 г. за прочутия по онова време португалски хотелиер Виктор Карлуш Сасети (1851-1915). - Б. пр.