- Знаете ли, винаги съм искал да се запознаем - призна Салазар, кръстосал крака, докато се взираше в магната. - Не всеки ден най-богатият човек в света се мести в Португалия, нали?
Калуст се усмихна, но тъкмо когато щеше да отговори, се поколеба. Погледът му случайно бе попаднал върху кръстосаните крака на диктатора; взря се в ботуша му, който сякаш го бе привлякъл като магнит, и арменецът просто не можеше да откъсне очи от него. Подметката му бе пробита.
- Ами... да... разбирам - заекна той. Разтърси глава и се опита да се съсредоточи. - Но доколкото се осведомих от историческите книги, в продължение на цели два века в Лисабон са живели едни от най-заможните хора в света. Така че това не е новост по тези земи...
Забележката предизвика лека усмивка върху тънките, дори жестоки устни на Салазар.
- Ах, други времена са били тогава! - възкликна той с престорена носталгия. - Днес сме бедна нация. - Вдигна пръст, сякаш искаше да направи уточнение. Бедна, но доблестна. Преди няколко години републиканците предизвикаха хаос в страната, говореха за свобода, но разграбиха всичко, харчеха безразсъдно, държавният дълг скочи до небето и хората излязоха по улиците... Алчни свине! За щастие успях да сложа ред. Не беше никак лесно, казвам ви. Трябваше да затворя устите на разни господа, които искаха да върнат стария режим, но вече всичко е наред. Истината е, че със здрава ръка и желязна воля тази страна има всички шансове да се вдигне на крака. Имаме империя, която се простира в Европа, Африка, Азия и дори Океания, което не е за подценяване. - Гласът му стана по-унил. - Ще ви призная, че най-големият проблем пред нас бяха ужасните войни Испанската и тази, която опустоши Европа. - Стисна устни и посочи нагоре. - Благодарение на Божественото провидение успях да задържа страната встрани от хаоса.
- О, да! - съгласи се въодушевено Калуст. Взимаше темата присърце. -- Поздравявам ви за това, Ваше Превъзходителство! Превърнахте Португалия в убежище, докато светът бе разтърсван от бури! Всички ще ви го признаят!
- И не е само това! Спряхме тумора на комунизма, с който Испания заплашваше да ни зарази, а най-важното е, че успях да убедя Франко да не се съюзява с Хитлер. - Събра длани като за молитва. - Бог ми е свидетел колко беше трудно! Ах! Онзи е страшно импулсивен, смяташе Хитлер за непобедим и искаше на всяка цена да се присъедини към него, но след германското поражение при Сталинград призна, че съм прав. Слава богу! - Салазар се усмихна. - Знаете ли какво ще ви кажа? Той трябва да ми издигне статуя! Така си е! Ако не бях аз, Франко щеше да се вкара в големи неприятности! - Отпусна се на стола си. - Но това е минало! Сега трябва да мислим за бъдещето, прав ли съм? Ако работим усилено и вярваме в Бог, ще успеем да вдигнем страната си на крака и да затвърдим ролята на Португалия пред света!
- Не се съмнявам.
Забелязал, че събеседникът му любопитно се взира в подметката на ботуша му, диктаторът свали крака си на земята. Бе настъпил моментът да засегне въпроса, който всъщност го интересуваше.
- Не крия, че присъствието ви в нашата страна много ми допада - каза той, като посочи събеседника си. Завъртя пръст във въздуха около ухото си. - До мен достигнаха слухове, че възнамерявате да докарате тук своите колекции.
- Обмислям го.
- Освен това съм чувал, че имате невероятни неща! Рембранд, Рубенс, Веласкес, Ван Дайк, Реноар, Моне... Толкова много изкуство!
Калуст се насили да се усмихне.
- Така е, Ваше Превъзходителство. Наистина притежавам няколко много ценни платна, с които се гордея и към които, признавам, изпитвам известна... как казвате тук, в Португалия? Saudade[84], нали така? - Той театрално въздъхна. - Тъгувам за „рожбите“ си...
- Защо не наредите да ги изпратят тук?
- О, много съм мислил за това! - отвърна тъжно гостът. - Знаете ли, Ваше Превъзходителство, изпратих по-голямата част от колекцията си в няколко музея и галерии в Англия и Съединените щати. Не исках моите „рожби“ да попаднат в ръцете на германците в Париж, както навярно разбирате. Тези нацисти са истински животни! Трябваше да ги подкупя, за да не разграбят дома ми, представяте ли си! Сега трябва да реша какво да правя с колекцията си. Дали да върна „рожбите“ си в резиденцията ми на булевард „Иена“? Или да ги изпратя в Америка? Или може би да ги докарам тук? - Поклати глава и простена. - Ах, не мога да реша!
Погледът на Салазар попадна върху адвоката, който седеше мълчаливо до клиента си.