- „Гилда“ отвърна тя. - С Рита Хейуърт[86].
- Започнал ли е?
- Преди петнайсет минути.
Арменецът кимна, доволен, че е пристигнал по-късно. Не обичаше да се смесва с хората, а закъснението му гарантираше, че никой нямаше да го забележи. Влязоха вътре и мадам Дюпре, която бе посетила залата по-рано днес, за да избере най-хубавите места и да купи билети, бръкна в чантата си и ги подаде на мъжа на входа. Тутакси се появи друг служител в безупречна униформа, който с помощта на фенерчето си ги отведе до местата им на втория етаж - първия ред на страничния балкон. Филмът вече бе започнал и мадам Дюпре впери поглед в екрана; вече владееше добре португалски, но тъй като прожекцията не бе дублирана, не се наложи да се напъва, за да чува добре. Калуст хвърли един поглед на филма и видя как Рита Хейуърт, облечена в блестящ черен сатен, който й придаваше вид на дива котка, пееше, вперила сладострастен поглед в Глен Форд, но бързо се отегчи и започна да разглежда залата. Фронтонът на сцената също бе в стил ар деко, а от дървения таван се спускаха неонови светлини.
Но той не бе тук, за да разглежда сградата, още по-малко да гледа филма. Атракцията беше самата публика в салона. Само че бе прекалено тъмно, а светлината от екрана едва очертаваше лицата на присъстващите. Затова бе принуден да изчака антракта.
Когато най-сетне запалиха лампите, той вдигна бинокъла и огледа публиката, като спря вниманието си тук и там. Когато накрая посочи онова, което искаше, мадам Дюпре бе подготвена.
- Онази с косата до раменете, онази къдравата и... онази със захарния памук.
Когато светлините отново угаснаха, той вече бе свършил работата си, затова се сбогува с асистентката, чиято задача започваше чак след края на филма, който освен това тя искаше да гледа, и напусна залата. Калуст излезе на улицата и се отправи към вече отворената врата на автомобила. След няколко минути беше обратно в „Авиш“.
- Сега се върни до киното - каза той на шофьора, щом слезе от колата. - След края на филма ще докараш мадам Дюпре.
Ясно бе, че Лисабон не може да се сравнява с Париж по отношение на качеството и избора на бутици. С помощта на шивачи, на които занесе модели на „Мари Клер“, купени през 1942 г. от Франция, мадам Дюпре успя да облече подходящо португалската девойка, която бе избрала в кино „Одеон“ и не без известни затруднения бе успяла да убеди за работата.
- Ах, тукашните момичета са ревностни католички! - оплака се асистентката, когато Калуст я попита за резултата от задачата й. - Първите две отказаха категорично дори когато им казах за трите хиляди ескудо.
- А третата?
Асистентката се усмихна.
- Е, тя сграбчи възможността!
Тази възможност, освен роклите и парфюмите, включваше уроци по френски и етикет. Мадам Дюпре нае апартамент в квартал Салданя, удобно близо до „Авиш“, и в продължение на няколко седмици подготвяше своята възпитаничка, преподавайки й материала, на който бе научила красавиците от Париж и Лондон, с допълнително обучение по език, който шефът й да разбира.
Бяха готови два месеца по-късно, когато пролетта вече се усмихваше на Лисабон. В края на обяда, след като бе прекарала цяла сутрин в апартамента в Салданя, асистентката седна на масата до Калуст и му съобщи новината.
- Мисията е изпълнена - обяви тя, както го бе правила толкова пъти преди. - Смятам, че момичето е готово да се включи в терапията ви.
Шефът й измърка от удоволствие.
- Отлично! Отлично! - възкликна той и потри ръце. - Наистина ли мислите, че е готова?
- Разбира се. Тя замълча за момент, сетне заговори по-тихо. - Въпреки че относно френския й има още какво да се желае. Да не забравяме, че допреди два месеца не е знаела и думичка!
Нищо, което да обезкуражи арменеца. Преливащ от ентусиазъм и неспособен да скрие вълнението си, нареди да му резервират маса за тази вечер в „Тавареш“ - най-добрия ресторант в града. После двамата с мадам Дюпре отидоха до бижутерия на улица „Оуро“, откъдето, след като се осведоми за вкусовете на момичето, Калуст избра рубинена огърлица, опакована в най-луксозната хартия.
- Ах, моята португалка направо ще се разтопи...
Магнатът пристигна в ресторанта двайсет минути по-рано, за да се увери, че всичко е както трябва. Огледа масата си и нареди да изгасят електрическото осветление и да запалят свещи; в крайна сметка бе важно да създаде романтична атмосфера, подходяща за случая. Обикновено се хранеше сам, но днес, в чест на своята португалка, щеше да направи изключение. Поръча бутилка френско вино Chateaux Margaux, реколта 1940 година, и се настани на мястото си. Разгледа отражението си в огледалата по стените и се увери, че изглежда добре. Сетне разлисти „Льо Монд“, който бе получил тази сутрин, и се зачете.
86
Рита Хейуърт (1918-1987) - популярна американска актриса, танцьорка и секс символ, включена в официалния списък на Американския филмов институт за най-големите звезди на всички времена. - Б. пр.