Точно в осем забеляза мургава девойка с кафяви очи и паднали клепачи, която носеше лилава рокля на пластове и нервно кършеше пръсти. Бе едно от момичетата, които бе видял в киносалона. Тогава бе облечена бедно, което издаваше скромния й произход. Поздрави се за избора си; така нагласена, тя изглеждаше очарователно, истинска кокетка.
Остави вестника и се изправи. Кавалерски издърпа стола и махна на новодошлата.
- Asseyez-vous, s`vous plaît - покани я той. - Je suis enchanté![87]
Момичето се подчини и се настани на масата.
- Merci.
Свенливото й гласче разкриваше сносно произношение за човек, започнал да учи френски само преди два месеца. Най-големият проблем, помисли си Калуст, бе позата й; тялото бе напрегнато, а погледът сведен надолу; очевидно се смущаваше. Знаеше, че през последните седмици с мадам Дюпре бяха репетирали срещата с „покровителя“, но упражнението бе едно, а реалната ситуация съвсем друго. Трябваше да прояви търпение и да води танца като вещ кавалер.
- Мадам Дюпре ми разказа, че името ви е Одете и сте на шестнайсет години - заговори Калуст. - Но не ми разкри нищо повече за вас, защото знае, че обичам да разопаковам подаръците си един по един. - Разгъна салфетка в скута си. Ходите ли на училище?
Девойката поклати глава.
- Non. Нс.
- Но можете да четете...
- Oui. Да.
- Защо изоставихте училището?
Майка ми е починала при моето раждане - прошепна тя на несигурен френски, въпреки че бе упражнявала отговора с мадам Дюпре. - Баща ми е моряк и плава често, затова аз трябваше да се грижа за баба ми. Ходих на училище до четвърти клас, след което станах шивачка. Това работя и сега.
- Харесва ли ви?
Одете сви рамене.
- Горе-долу... - Замълча за момент и след като помисли малко, добави: - Не се оплаквам.
Магнатът дискретно махна на келнера да сервира вечерята. Донесоха димящ глинен съд с печено говеждо с картофи и лук, който поставиха в средата на масата, и разсипаха ястието в чиниите на двамата гости.
По време на вечерята разговаряха от време на време, между хапките, докато Калуст задаваше най-различни въпроси. Момичето отговаряше с по една дума и не бе лесно да се разбере дали бе заради смущението, или защото не владееше добре френски. Но когато той спомена киното, където я бе видял, и я попита какво харесва, тя изведнъж стана по-словоохотлива и ентусиазирано заговори за Кларк Гейбъл, на когото очевидно бе голяма почитателка.
В края на вечерята Калуст й поднесе подаръка с лек поклон. Португалката изглеждаше изненадана от жеста и реагира сдържано, когато разопакова подаръка и видя рубиненото колие. Арменецът настоя да го сложи и да се огледа в огледалните стени на „Тавареш“.
- Ах, колко сте красива! - направи й комплимент той. - Същинска принцеса!
Колието, изглежда, имаше магическо въздействие над Одете, която тутакси преодоля свенливостта си, разсмя се весело и му благодари с целувка но бузата.
- Merci.
Автомобилът, който ги чакаше пред ресторанта, се спусна по опустелите лисабонски улици и ги закара до „Авиш“. Калуст въведе своята нова belle du jour в хотела през служебния вход и й показа апартамента си на първия етаж. Девойката, която бе онемяла по време на пътуването, изглеждаше нервна.
- Спокойно - прошепна той, докато обсипваше шията й с целувки. - Всичко ще бъде наред.
Всъщност мадам Дюпре я бе подготвила добре за случая и в един момент, докато Калуст я събличаше, сякаш бе истинският подарък, който трябваше да разопакова, Одете си припомни наученото. Потисна отвращението си от докосването на непознатия шейсет години по-стар мъж, който на всичко отгоре бе далеч от външния вид на Кларк Гейбъл, и все пак използва ръцете, устните, гърдите и цялото си тяло, за да гали, масажира и възбужда Калуст.
Проблемът бе, че не се получаваше.
Момичето започна да се притеснява и сякаш за нея това бе въпрос на чест, с нови усилия се опита да събуди мъжките му инстинкти. Щом видя, че не успява, смени тактиката; опита нови начини, приложи всичко, на което я бе научила мадам Дюпре, и когато и това не помогна, се довери на инстинктите и въображението си. Опитва, докато накрая Калуст разочаровано въздъхна и я отблъсна от себе си.
- Не става - каза отчаяно той. - Аз съм на седемдесет и осем и просто не става.
- Да опитаме пак! - помоли го тя. - Още веднъж!