- Ах, колко време мина! - въздъхна той, след като издуха първия ароматен облак хавански тютюн. - Всъщност дойдох в Лисабон, за да говоря с вас точно по повод на това споразумение.
Арменецът примигна, изненадан от факта, че новодошлият бе минал на въпроса така бързо. Знаеше, че американците са директни, но това му се струваше малко прекалено. Опитът му на бизнесмен бе белязан от изкуството на тънките преговори, практикувано на „Капалъ чарши“ в Константинопол, затова характерните за Уол Стрийт груби маниери на покупка и продажба го отвращаваха. Ах, каква липса на финес!
- Предполагам, че сте тук, за да ми съобщите, че сондажите, провеждани от „Тексако“ и „Сокал“ в Арабия, са на разположение на Турската петролна компания - заяви загадъчно той. Щом щяха да играят с открити карти, щеше да покаже на американеца, че и той умее тази игра. - Както знаете, Турската петролна компания държи изключителните права на откритите нефтени находища на територията на бившата Османска империя - клауза, която затвърдихме със споразумението от Остенде. А доколкото ми е известно, Арабия беше част от тази империя. Следователно и съгласно условията в Споразумението за червената линия и клаузата, която подписахте, петролът, открит по тези територии от член на Турската петролна компания, трябва задължително да бъде споделен с останалите акционери.
Хванат неподготвен за подобна контраатака, Тийгъл нервно се разсмя.
- Да, мистър Саркисян, но проблемът е, че... Споразумението за червената линия вече е невалидно.
Калуст присви очи.
- Нима... И откога?
- Откакто вие и Френската петролна компания бяхте обявени за врагове на Съюзниците и акциите ви бяха конфискувани от британския попечител.
- Съжалявам, че ще ви разочаровам, но сведенията ви са остарели - побърза да уточни арменецът. - Правителството на Негово Величество възстанови правата ми в Турската петролна компания, след като се установих в Лисабон, и дори ми изплати компенсации, съответстващи на продажбите за времето, през което акциите ми бяха отнети.
- Така е, потвърждавам, но според нашите юридически консултанти и главния прокурор на Съединените щати конфискуването на вашите и френските акции, дори временно, автоматично разтрогва Споразумението за червената линия. Освен това то противоречи на антитръстовите[88] закони на САЩ. - Тийгъл се прокашля. - Вече не съществуват изключителни права и не сме задължени да споделяме откритията си в Арабия с останалите партньори в Турската петролна компания.
Арменецът се раздвижи на стола си, приготвяйки се за битка.
- Само това остава!
Като долови гнева в гласа на събеседника си, Тийгъл вдигна ръце, за да го успокои.
- Мистър Саркисян, моля ви да не усложнявате нещата -каза кротко той. - Америка спечели войната. Нормално е да поиска своето, не мислите ли?
- Стига глупости! - ядоса се Калуст. - Щом Америка иска трофеи, да си ги вземе от германците! Аз нямам нищо общо с това! Доколкото ми е известно, не съм воювал със страната ви! Тогава защо чукате на вратата ми?
- Не чукаме само на вашата врата. Спомнете си, че Турската петролна компания има и други акционери, а вие притежавате само пет процента от акциите на компанията.
- Да разбирам ли, че вече сте говорили с останалите акционери?
Американският исполин пъхна пурата си в уста и издиша нов облак дим, който се разстла над глави те им в синкава мъгла.
- „Англо-Персиян“ и „Роял Дъч Шел“ ни увериха, че няма да предявяват претенции към бизнеса ни в Арабия.
- Без нищо в замяна?
- Ами... всъщност им изплатихме малки компенсации...
- О!
- Готови сме да го направим и за вас.
Калуст поклати глава.
- Не, благодаря - отвърна сухо той. - Единствената компенсация, която ме интересува, е зачитането на Споразумението за червената линия. Свободни сте да сондирате в Арабия... стига да ми платите пет процента от печалбата от петрола, който намерите там, разбира се.
- Няма да стане.
- Тогава ви предлагам да основете ново дружество с арабите, в което Турската петролна компания да е акционер. Това би разрешило проблема.
- Вече сме предприели нужните постъпки. Името на компанията ще е „Арамко“, но крал Ибн Сауд не иска британско участие. - Изпусна нова струя дим и се загледа в пространството, сякаш формулираше думите си. - Дори и да искаше, ние нямаше да го позволим. „Арамко“ е американски проект от стратегически интерес за Съединените щати. Не го даваме.
- Това означава, че се превръщате в монополисти на арабския петрол - отбеляза арменецът. - Нима подобно нещо не нарушава антитръстовото законодателство на САЩ, за което бяхте толкова притеснен преди малко? Или прилагате закона само когато ви е изгодно и го забравяте в първия удобен момент?
88