Хванат в чисто противоречие, президентът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ се изчерви.
- Искаме само свобода на действията и лоялна конкуренция.
- Защо държите на конкуренцията само в Ирак? Защо не и в Арабия? - Въпросите бяха реторични и останаха да висят във въздуха, докато самият Калуст не отговори. - Защото не е във ваш интерес, разбира се. Приказките ви за конкуренцията са просто претекст, за да увеличите добива в Арабия и нарочно да намалите този в Ирак. Няма да го позволя!
- Спомнете си, че Америка спечели войната, мистър Саркисян.
Разговорът започваше да се повтаря и отиваше към задънена улица. Калуст предусещаше, че аргументите на по-силния надделяват, но не се отказа.
- Забелязах, че не казахте нищо за Френската петролна компания - отбеляза остро той. - Означава ли това, че не сте постигнали съгласие с французите?
При споменаването на френската компания Уолтър Тийгъл изсумтя гневно, сякаш туловището му се издуваше от яд.
- Да, те се - опъват изхленчи той. - Тези нещастници отстъпиха пред германците, а се противопоставят на съюзниците си и забравят кой им се притече на помощ. Fuck them! Майната им!
Образът на сенатор Жан-Марк Ерто, който тропа с крак на американците, развесели Калуст.
- Виждате ли?
Уолтър Тийгъл изведнъж се успокои и шумно се разсмя. Безгрижно захапа пурата си и издуха още един ароматен облак.
- Не се заблуждавайте, драги - възкликна доволно той, сякаш не обсъждаше нищо важно. - Президентът Труман вече притиска генерал Дьо Гол, припомняйки му някои истини за живота. - Отново се разсмя. - Бъдете спокоен, френският отпор ще се срине по-бързо и от линията „Мажино“[89]!
- Щом е така, защо ме потърсихте?
Президентът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ извади пурата от устата си и я смачка в пепелника. Сетне присви очи и прониза с поглед събеседника си.
- Защото вие, мистър Саркисян, сте друго нещо.
Визитата на Уолтър Тийгъл отприщи трескава кореспонденция между Лисабон, Лондон и Париж и дълги срещи в „Авиш“ с адвокати, които светкавично пристигнаха от Англия, за да се погрижат за безбройните подробности.
Калуст използваше разходките в парк „Едуардо VII“, Монтеш Кларуш или Гиншо, за да пише дълги писма до сър Филип Блейк и сенатор Ерто, като обсъждаше с тях юридическите страни на повдигнатия от американците въпрос до най-дребния детайл.
Писмата заминаваха и пристигаха. Арменецът ги четеше веднага след посещението на пощальона, обикновено на закуска. Прекарваше цялата сутрин, обмисляйки съдържанието им и съответния отговор, който по-късно, по време на разходката, написваше в писмо.
Развоят на събитията се ускори три месеца по-късно, когато една сутрин по време на закуска пристигна ново писмо от президента на Френската петролна компания. Както обикновено, Калуст изостави киселото мляко, извини се на мадам Дюпре, която седеше до него, разкъса бързо плика и прочете напечатаната бележка.
- По дяволите! - кресна той още по средата на съобщението. - Французите са капитулирали!
- Какво се е случило? - попита асистентката, която си бе помислила, че германците отново са окупирали страната й. -Франция е капитулирала? Какво става?
Арменецът бясно размаха писмото.
- Дьо Гол е виновен! - извика той. - Въпреки самохвалството си нещастникът е клекнал пред американците! - Поклати глава. - Тийгъл беше прав! Как е възможно?!
Като разбра за какво всъщност става дума, мадам Дюпре сякаш се успокои. Франция бе в безопасност, а германците още живееха под ботуша на Съюзниците.
- О, нещо за петрола...
- Разбира се, че е за петрола! - повтори Калуст, ядосан от лошите новини и реакцията на асистентката си. - Американците са притиснали Дьо Гол и са му хвърлили прах в очите - по-голям пазарен дял в Турската петролна компания! И малоумникът се е съгласил! Какъв глупак! Заменя целия петрол в арабската пустиня за някакви си акции!
Французойката свъси вежди, най-сетне проумяла истинското измерение на новините в писмото.
- Значи... останахте сам.
- Разбира се, че съм сам! - извика Калуст, неспособен да овладее нервите си. - Сам срещу Америка!
На масата настъпи мрачна и същевременно странно тържествена тишина.
Между най-голямата световна суперсила и едно почти неизчерпаемо море от петрол, помисли си мадам Дюпре, стоеше само магнатът. Как би могъл да се изправи срещу толкова могъщ противник? Как ще застане на пътя на такива важни интереси? Какво би попречило на американския слон да прегази арменската мравка?
89
Френски защитен вал, дълъг 400 км, разположен на границата с Германия. През 1940 г. германците провеждат лъжлива инвазия във Франция по линията „Мажино“, докато по същото време други германски военни части нахлуват в страната през Холандия и Белгия. - Б. пр.