Този начин на работа бе наистина бавен и преговорите мъчително се проточваха. Проблемът бе, че съдебният процес, започнат от британските адвокати на Калуст, не бе спрян и течеше нормално, съгласно английското правосъдие. Тази подробност бе пренебрегвана известно време, но когато накрая британският съд определи дата за изслушване, в двата лагера прозвучаха предупредителни звънчета.
- Искат веднага да спрете делото! - заяви Крикор при поредното си посещение в „Авиш“. - Твърдят, че не е логично да ги съдите, докато същевременно преговарят с вас, и че зад това се крие зла умисъл.
Калуст не се впечатли особено. Магнатът пиеше чай на терасата на апартамента си и не си даде труда да помисли над гледната точка на американците.
- Тези хора ме взимат за вчерашен - отвърна презрително той. - Безсмислено би било да спра процеса, докато не постигнем съгласие.
- Това би било жест на добра воля от ваша страна...
- Каква добра воля, какви глупости? Те просто не искат съдиите да се ровят в сметките им!
Като видя, че няма да е лесно да разубеди такъв отличен предприемач като баща си, и се съмняваше, че това е редно, Крикор седна до него и взе чайника, за да си сипе чай.
- Естествено, че това им е проблемът - призна той. - Първото заседание е насрочено за следващия месец и те изпаднаха в паника, щом научиха. Ако процесът започне, петролните компании ще трябва покажат сделките си пред съда и всичко ще бъде отразено в пресата. Той се засмя тихо. - Разбирате ли? Ако хората узнаят за баснословните им печалби и за ниските данъци, които плащат, това ще прерасне в огромен скандал. Особено сега, когато Европа е опустошена и хората живеят в мизерия. Именно това ги притеснява. Подобен скандал може да принуди правителствата да изискат високи данъци от индустриалния сектор. А те на всяка цена искат да го избегнат.
Калуст ненавиждаше данъците, но проблемът, изглежда, не го тревожеше. Знаеше, че в случая натискът да спре началото на делото бе в негова полза. Затова запази непроницаемо изражение и безгрижно отпи от чая си.
- Всичко е в ръцете на петролните компании - заяви той.
- Имат един месец, за да се споразумеят с мен. Американците знаят, че нещата могат да се решат много лесно.
- Как?
- Достатъчно е да платят.
Притиснати от наближаването на заседанието и непреклонността на Калуст, американските петролни компании, основали „Арамко“, се предадоха. Адвокатите им съобщиха на сър Филип Блейк, че приемат все още непотвърдените условия, и помолиха за насрочване на събрание в най-скоро време, за да подпишат договорите, наречени Stroke 54[91]. Настояваха непременно всичко да бъде уредено преди първото съдебно заседание.
На запитване с телеграма кога да го очакват в Лондон за подписване на споразумението Калуст отговори, че никога няма да стъпи в този град и вече е запазил конферентната зала в хотел „Авиш“, където да приключат преговорите. Това предизвика объркване в Ню Йорк, тъй като с изключение на Уолтър Тийгъл, никой не бе чувал за хотел с подобно име. Един от изпълнителните директори на „Тексако“ дори се свърза с кантората на сър Филип с въпроса дали се има предвид някоя изискана къща в Париж, Довил или Лазурния бряг - все места, с които често се свързваше името на загадъчния арменски милионер.
Информацията, че „Авиш“ се намира в Лисабон, Португалия, породи недоумение. Американците се учудиха на избраното място, въпреки че всъщност нямаха причина да възразят; щяха да опознаят един нов град и като го намериха на картата, веднага си дадоха сметка, че времето там трябва да е много по-приятно от климата в Лондон или Париж. Най-голямата пречка създаде президентът на „Роял Дъч Шел“, вече остарелият Хендрик ван Тигелен, който сметна за недопустимо да го принуждават да прекосява цяла Европа „само защото господин Саркисян се прави на примадона и не иска да довлече подлия си задник до Лондон“.
Както обикновено, онзи който се нае да съобщи лошата новина на баща си, беше Крикор.
- Ван Тигелен каза, че не го устройва да идва в Лисабон - обяви той при поредното си посещение в „Авиш“. - Според него мястото на срещата не бе толкова важно и разбира се, не се стесняваше да сподели мнението си. - Вижте, татко, след като те направиха толкова компромиси, мисля, че поне по този въпрос трябва да отстъпите вие. Нищо не ви струва и дори...
- Споразумението ще се подпише в „Авиш“ или изобщо няма да се подпише - заяви Калуст с тона на човек, който е взел решение, независимо какво му коства то. - Или приемат моите условия, или се отказват.