- Но, татко, нима не виждате, че те вече направиха достатъчно компромиси?
Смаян, старецът свъси вежди, сякаш не бе чувал нищо по-оскърбително.
- Достатъчно ли?! - възкликна възмутено той. - Тези хора искат да унищожат един шедьовър в предприемачеството -Споразумението за червената линия, в което вложих толкова работа и изобретателност! Освен това ще получат изключителни права над петролните полета в цяла Арабия! Наистина ли смяташ, че те са направили компромис? - Поклати глава. -Подписването ще стане тук, в Лисабон, или изобщо няма да се случи. Те решават.
Крикор добре познаваше този категоричен тон, затова реши да не настоява. И защо да го прави? Баща му надуваше свирката; ако останалите искаха съдействието му, трябваше да играят по нея. Слезе до рецепцията и изпрати телеграма до сър Филип в Лондон, за да го уведоми, че подписването на споразумението Stroke 54 трябва да се състои в „Авиш“. Помисли си да добави, че старият Саркисян се чувства твърде слаб, за да пътува, но накрая се отказа.
Не, никакви извинения. Всичко ще се случи, както е решил баща му.
Оживлението из коридорите на „Авиш“ през последните двайсет и четири часа утихна чак когато членовете на различните делегации се настаниха около голямата маса в конферентната зала на хотела. Уолтър Тийгъл представляваше американските петролни компании, участващи едновременно в Турската петролна компания и „Арамко“, сенатор Ерто бе начело на французите, а Уилям Дарси ръководеше делегацията на „Англо-Персиян“. Всеки един от тях бе заобиколен от своите сътрудници или адвокати, които също бяха част от съответната делегация.
Седнал в ъгъла на масата между двама адвокати от „Блейк & Хоторн“, Крикор разгледаше сбръчканите лица на ръководителите на делегациите. Спомняше си, че всички те бяха в Остенде двайсет години по-рано, когато бе подписано Споразумението за червената линия. Възрастта вече им тежеше, сенатор Ерто дори ходеше с бастун. Все пак те още заемаха постовете си; бяха акулите на петролната индустрия и трябваше да им се признае, че след толкова време бизнесът се ръководеше от същите мъже. Мирисът на пари бе опияняващ. Единствената новост бе присъствието на един изпълнителен директор на „Роял Дъч Шел“, пристигнал на мястото на Хендрик ван Тигелен, който така и не стъпи в Лисабон. В залата се чуваше шепот, покашляне и тих смях. Всички знаеха, че споразумението трябва да бъде сключено същата вечер, тъй като на следващия ден започваше първото заседание на заведеното от Калуст дело. Затова Тийгъл, верен на каубойския си стил, захапал запалена пура, се наведе към Крикор.
- Ами баща ви? Кога ще слезе?
- Няма да слезе - уточни той. - Срещата ще се проведе без него.
Американецът изпусна гъст облак дим, извади пурата от устата си и повдигна вежди.
- Нима! Да не е болен?
- Не.
- Ами тогава? Какво става?
Крикор сви рамене, въпросът нямаше никакво значение.
- Няма нерви да се занимава със срещата - кратко отвърна той. - Когато съставим текста, ще му го занеса да го прегледа.
Президентът на „Стандарт Ойл Ню Джърси“ го изгледа смаяно; нямаше съмнение, че арменският му опонент беше опак човек. Все пак бързо се съвзе от шока и с усилие надяна най-широката си усмивка. За пръв път някой не идваше на среща с него, защото „няма нерви“ - оправдание, което му се струваше дори обидно, но той предпочете да не се ядосва и да се престори, че случилото се не го притеснява. Преглътна сухо, огледа мъжете на масата и почука с чашата си по дървената маса, за да привлече вниманието. В залата на мига настъпи тишина.
- Драги господа, мисля, че е време да започваме - заговори той. - Трябва да съставим споразумение, съгласно документите Stroke 54, и предлагам да минем направо към двете неизяснени точки. Ако не греша, първата засяга изплащането на royalties[92] на господин Саркисян.
Основната част от споразумението всъщност вече бе ясна след няколкомесечни преговори, които значително се забързаха след насрочването на заседанието. На срещата в „Авиш“ трябваше само да се уточнят последните подробности и официално да сключат съглашението. Смятаха, че финалната част няма да отнеме повече от няколко часа, и Тийгъл вече бе запазил салона за вечеря и бе поръчал дванайсет бутилки Moet et Chandon, за да отбележат случая. Крикор все пак изказа опасения, че може и да се забавят, но американецът дори не искаше да чуе за подобна възможност.
- Сключването на това споразумение е фасулска работа - отвърна Тийгъл с уверена усмивка и неизменната пура в уста.