- Робърт! - позна го Калуст. - Изплаши ни, човече! - Веднага се окопити и учудено се взря в новодошлия. - Какво има? Случило ли се е нещо?
Беше Робърт Кук, адвокатът, който бе управител на кантората на арменеца на „Сейнт Хелънс Плейс“. В ръката си държеше плик с печат на Кралската поща.
- Телеграма за вас, мистър Саркисян - кача той, подавайки писмото на шефа си. - Току-що пристигна. Изпратена е от Женева.
Новини от Салим бей, помисли си Калуст. Бе заръчал на асистента си да го уведомява веднага, щом се получи известие по въпроса, дори и да се налага да прекъсва срещите му, което той току-що бе направил.
Арменецът отвори плика с треперещи пръсти. Извади телеграмата и я разгърна.
ПОЛУЧИХ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВАС СТОП
МОЙ ЧОВЕК С ПРОПУСК ЗАМИНА
ДНЕС ЗА КАЙСЕРИ СТОП
ЩЕ ВИ ПИША, ЩОМ ИМАМ НОВИНИ СТОП
САЛИМ БЕЙ
Калуст се развълнува и на лицето му грейна щастлива усмивка.
- Новини от Константинопол! - възкликна радостно той.
- Скоро ще върнат сина ми!
Поръча бутилка шампанско, за да го отпразнува.
ТРИ ЧАСА СЛЕД КАТО БЯХА НАПУСНАЛИ КАЙСЕРИ, от склоновете на планината Ерджиес, където се виеше пътят, долетяха ужасяващи викове. Крикор и семейство Киносян почти механично погледнаха в посока на шума и забелязаха група страховити на вид мъже, въоръжени с ножове, брадви, сърпове и тояги, да се спускат към пътя, някои пеша, други - яхнали коне, крещейки заплашително Allahu akbar[17].
Кюрди.
Хората от кервана се спогледаха смутено. Отстъпиха назад, подготвяйки се за сблъсъка, докато първите кюрди - ездачите, се врязаха в тълпата, размахвайки ножовете си със заплашителни викове.
- Бягайте! - нададе обезумял вик някой. - Исусе, те ще ни избият! Бягайте!
Тези думи накараха Киносян да се раздвижат. Мариян понечи да побегне, но се подхлъзна и падна. Крикор я вдигна и се опита да я избута встрани от пътя сред суматохата от бягащи хора, но един кон мина пред тях, блъсна жена и я събори на земята. Двамата чуха как костите й изхрущяха подобно на счупен орех, но с по-силен и смразяващ звук. Знаейки, че е изложен на опасност от всички страни, тъй като бяха препречили пътя му, Крикор се обърна надясно и без да му мисли много, се пъхна под една каруца, все така притискайки Мариян. След като се почувства по-защитен, той се огледа и видя старец, скрит зад едно от колелата, който държеше ръката на жена, просната на земята. Главата й липсваше.
- Мама? - заекна Мариян с празен поглед, замаяна от неочакваната атака. - Дядо? Сестрите ми? Къде са всички?
- Успокой се - прошепна Крикор с най-утешителния тон, на който беше способен. - После ще ги потърсим. Сега просто трябва да останем живи, разбираш ли?
Навсякъде се търкаляха безжизнени тела на жени и старци. Някои от кюрдите вече се отказаха от убийствата и се съсредоточиха върху провизиите в каруците и кесиите с пари на изселниците. Чуваха се викове и бясно цвилене на коне.
- Ами войниците? - попита Мариян. - Къде са? Не трябва ли да ни пазят?
Крикор й посочи надясно.
- Погледни!
Девойката се загледа в указаната посока и забеляза двама турски войници да разтоварят с неколцина кюрди с окървавени брадви в ръце, а други ровеха в дисагите на депортираните и тъпчеха по джобовете си всичко ценно, което намереха. Гледката беше красноречива и Мариян не каза нищо. Беше очевидно, че защитниците им всъщност бяха зверове.
- Бог да ни е па помощ! - само прошепна тя. - Попаднахме в лапите на вълците.
От другата страна се чуха силни викове и двамата завъртяха глави натам. Двама войници бяха хванали две млади арменки за косите и ги дърпаха; и въпреки виковете и съпротивата им, ги принудиха да се качат на конете. Тогава мъжете пришпориха животните и изчезнаха с двете жени, натоварени на седлата като чували с картофи.
- Мариян!
Като чу името си, девойката се обърна назад и видя майка си да наднича под каруцата. Водеше Кенариг за ръка, но най-малката сестра не беше с тях.
- Мамо! - възкликна Мариян. - Къде е Карун? А дядо?
- Не знам. Щях да те попитам същото. Видя ли ги?
- Не. Криехме се тук...
Отново чуха викове и се загледаха в посоката, от която идваха. Заптие и кюрд влачеха други две девойки към конете си. Уплашена от поредното отвличане, Аршалуис пропълзя до дъщеря си под каруцата, а Кенариг я последва.
- Твоята красота е проклятие - каза тя. - Трябва да направим така, че никой да не те пожелае. В противен случай тези животни ще отведат и теб.