Когато разбра смисъла на всички тези обяснения, Крикор се усмихна за пръв път от много време насам.
- Тоест арменци.
Събеседникът му също се засмя.
- Точно така! - възкликна той. Немските инженери започнаха да събират депортирани арменци и да ги наемат на работа по строителството на тунелите. Търсят предимно занаятчии, от които имаме много, но всякаква работна ръка е добре дошла. Включително деца. Само пет процента от работниците са европейци, почти всички от тях са инженери. Повечето от останалите са арменци - дърводелци, железари, шивачи и други занаятчии.
- И на тази гара ли?
- Разбира се.....отвърна Нишан. - Бахче е административният център на работата в този сектор. Тук сме общо седем арменци, а бригадирът ни е българин. Шефът, хер Цайц, е инженер, който ръководи строителните работи. Добър човек е...
- Само седем сте, не сте много...
- Говорим само за гарата. По обектите в планините Аманос имаме десет хиляди арменски работници. Всички те, без изключение, са хора, успели да се измъкнат от походите на смъртта...
- Като мен.
- И като мен! Депортираха ме от Аяш и след дълго пътуване, по време на което турците и кюрдите убиха две трети от хората в кервана, в Кония, където мюсюлманите суфисти са по-миролюбиви и ми помогнаха, успях да се измъкна. Опитах се да избягам в Алепо, защото чух, че валията на града е против изселването, но намерих убежище тук.
В очите на Крикор проблесна надежда.
- Мислите ли, че... че аз също бих могъл да остана?
С преднамерено забавени движения Нишан кръстоса ръце на гърдите си и се взря в младежа със сериозно изражение.
- Ще трябва да говоря с хер Цайц каза бавно той. - Той решава.
Беглецът обхвана бузите си с ръце, почти задушавайки се от вълнение.
- Дали ще се съгласи?
Като забеляза изписаното безпокойство по лицето на събеседника си, накрая Нишан изви устни в усмивка и придоби по-благосклонно изражение.
- Не виждам защо не.
Мъжът със светъл костюм и руса брада бе седнал с кръстосани крака на терасата на гарата, погълнат от някаква книга. На масичката до него имаше димящ чайник и чаша с горещ чай. Следвайки Нишан, Крикор се качи на терасата и застана до новия си приятел, като се загледа в заглавието на книгата - „Малкият господин Фридеман“ от Томас Ман.
Местният ръководител на „Холцман“ усети присъствието на новодошлите и вдигна поглед към Нишан и неугледния непознат с него.
- Хер Цайц, водя ви един арменец, който наскоро е успял да избяга от керван с изселници - заяви Нишан на френски толкова директно, че уплаши другаря си. - Мислите ли, че ще се намери някаква работа за него?
Сините на очи на инженер Цайц се взряха въпросително в Крикор.
- C`est qui? - попита инженерът. - Кой е той?
Преди Нишан да отговори, новодошлият пристъпи напред и удари токовете си един о друг, както бе виждал да правят военните в Германия.
- Guten Tag, Herr Zeitz - поздрави го младият арменец на немски и леко кимна с глава. - Ich heisse Krikor. Wie geht es Ihnen?[19]
Като чу този окаян арменец да говори езика му със сносно произношение, инженер Цайц смаяно отвори и затвори уста като риба. Нима бе възможно този опърпан младеж да говори така възпитано?
- Ach, so! - възкликна той, щом се съвзе от изненадата. - Sprechen Sie Deutsch[20]?
- Jawohl, Herr Zeitz[21]- отвърна Крикор. - Научих го в университета в Бон, където до миналата година учех инженерство.
Събеседникът му се изправи и въодушевено стисна ръката му.
- Значи, сте учили в Германия? И то инженерство? - Размаха ентусиазирано ръце. - Ausgezeichnet![22]
- Нe ми казвайте, че и вие сте завършили в Бон...
Хeр Цайц сe изчерви.
- О, не - каза той. Аз учих в Линц. - Прочисти гърлото си, сякаш се канеше да признае нещо. - Знаете ли, всъщност дори не съм германец. - Повдигна вежди. - Роден съм в Австрия.
При тези думи Крикор неспокойно потърси погледа на Нишан. Дали фактът, че инженерът е австриец, ще провали плана им? Безгрижното изражение на арменския сондьор го успокои, въпреки че Нишан едва ли бе разбрал нещо от разговора им на немски.
- Преди няколко месеца минах през Виена - каза новодошлият, опитвайки се да звучи така, сякаш добре познава Австрия. - Великолепен град! Отидох, за да се кача на влака за Константинопол, но признавам, че ми се искаше да остана...
- Виена е красива - съгласи се хер Цайц с леко намръщено изражение, сякаш мислеше точно обратното. - Но трябва да видите Линц! Обожавам родния си град!