- Какво има, ефенди? - попита капитан Шукри. - Нима разказът ми ви смути?
Крикор най-сетне срещна погледа на събеседника си и се насили да се усмихне.
- Ние, австрийците, сме християни - отвърна той. - Трудно приемаме тези ваши практики. Смятаме ги за грешни.
Турският офицер поклати глава.
- Просто изпълняваме дълга си.
Майор Хаманс, който не разбираше нищо от разговора на турски, вдигна поглед от книгата си и укорително се взря в своя спътник, давайки да се разбере, че смята приказките с турски войник за непремерен риск. Разбира се, Крикор знаеше, че германецът е прав, но при все това изпитваше огромна нужда да научи повече за походите на смъртта. Може би само така можеше да узнае какво са сторили турците на Мариян, семейството и и хиляди негови сънародници.
- Вие сте мюсюлманин - каза Крикор, като преценяваше всяка своя дума. - Не се ли страхувате, че в деня на Страшния съд Бог ще ви съди за всички тези... престъпления?
Капитан Шукри поклати глава.
- В никакъв случай, ефенди! - възкликна възторжено той. - Не са престъпления. Напротив, извършените убийства означават, че съм изпълнил свещения си дълг към Бога, към Пророка, мир на духа му, и към халифа. Та нали нашият шейх юл-ислям издаде fatwa[24] за избиване на арменците? А халифът я ратифицира! Та това е свещен закон, който все едно е дошъл от Аллах! Ами нали Пророкът, мир на духа му, е обещал Рая на всеки, който води джихад? С убийствата на арменците ние просто изпълняваме завета на нашия Бог. Защо да ни наказва, след като ние само следваме заповедите Му? - Отново поклати глава. - Не, Аллах няма да ме накаже за никакви престъпления, ефенди, а ще ме възнагради за добрите ми постъпки. Аллах е велик!
Крикор знаеше, че логиката му е желязна, затова се отказа да спори.
- Но да убиете онези хора... жени, деца, бебета... Нима това никак не ви смущава? - настоя той в опит да събуди съвестта на събеседника си. - Видели сте ги да издъхват под ударите на брадви и сърпове. Как подобна гледка не безпокои сънищата ви?
Едва в този мит турчинът въздъхна дълбоко, наведе глава и затвори очи, сякаш искаше да се помоли.
- Allah boyle olumu kimseye gostermesin - прошепна той на един дъх по-скоро на себе си, отколкото на спътника, който го бе попитал. - Дано Бог не дава никой да види такава смърт.
Блестящите вълни на Мраморно море, които се разбиваха в скалите на бяла пяна, бяха първите предвестници, че приближаваха крайната гара. Вече три дни пътуваха с влака, който спираше на множество гари и спирки, където понякога чакаха с часове, но сега композицията се носеше бясно покрай брега, за да стигне до Константинопол.
След няколко часа се появиха къщи, първо ги виждаха тук-там, после все по-често, докато накрая влакът намали ход. Крикор изпита леко вълнение. Кошмарът му скоро щеше да свърши, но той знаеше, че всичко можеше да се обърка дори в последния момент. Дали пропускът му от „Холцман“ щеше да мине? Ами ако митничарите забележеха фалшивата снимка в паспорта му? Той добре съзнаваше, че има огромна вероятност да възникне проблем и всичко дотук да се окаже напразно.
- Не се тревожете - прошепна майор Хаманс, усетил притеснението на спътника си. - Всичко ще е наред, бъдете спокоен.
Влакът забави още повече, чу се изсвирване и свистенето на колелата по релсите почти стихна.
Линията внезапно се превърна във ветрило, когато влакът най-сетне навлезе в гарата и спря с дълга, изтощена въздишка, след което леко се разтресе.
Бяха пристигнали.
Пътниците нарамиха багажите си и се подредиха на опашка към перона. Крикор и майор Хаманс слязоха и се огледаха наоколо. На гара „Хайдар паша“ цареше суматоха. Тълпата пъплеше към бариерите на изхода, където всеки пътник щеше да бъде проверен от контролните органи. Внезапно се разнесоха викове и хората видяха как неколцина заптиета сграбчиха един цивилен гражданин и го завлякоха по перона, докато го ритаха и налагаха с камшиците си.
- Арменец - отбеляза един турчин сред пътниците. - Хванаха кучето да се прави на арабин.
Инцидентът още повече изнерви Крикор. Струваше му се напълно вероятно контролните органи да забележат нередовните му документи. Стомахът го сви от глад и страх, той въздъхна и се остави на късмета си. Бе сторил и невъзможното, за да се измъкне от турците, и бе стигнал до портите на османската столица. Нямаше какво друго да направи. Съдбата му бе в божиите ръце и само Той щеше да реши какво ще се случи в този съдбовен момент.
24
Декрет или законово основание по даден религиозен въпрос, издадено от мюфтия или специалист по религиозно право. - Б. пр.