МЪЖЪТ СЕ ЗАВЪРТЯ НА ПЕТИ, ИЗТИЧА ТРИ КРАЧКИ НАПРЕД И СКОЧИ с разтворени крака, правейки шпагат във въздуха, приземи се на земята и отново скочи; повтори това няколко пъти в дивия ритъм на музиката. Към него със синхронни движения се присъединиха още трима танцьори, които се движеха ту плавно, ту рязко, затичваха се и скачаха, а публиката бурно ги аплодираше. Зрителите наблюдаваха танца на мъжете, докато накрая те направиха сложен акробатичен номер точно когато ритъмът на музиката бе невъзможно бърз и аплодисментите отново избухнаха пред задъханите танцьори, които пристъпиха напред към залата и се поклониха.
- Казашки танц, mesdames et messieurs![25] - възкликна конферансието, когато изникна на малкия подиум в центъра на залата. Великолепен гопак[26], изпълнен от нашите диви воини от степите!
Атмосферата в „Балалайка“, руското кабаре в сърцето на Монмартър, бе наситена с енергия и чувственост. Между масите се разхождаха полуголи рускини, които сервираха напитки, предлагаха тютюн и лесно завързваха разговори, докато Калуст и Хендрик отпиваха от шампанското си и се наслаждаваха на красавиците, които минаваха покрай тях и показваха дългите си крака и гърдите си.
- Някоя от тези мадами би подхождала на твоя младеж - отбеляза президентът на „Роял Дъч Шел“. - Как е той? Възстанови ли се вече от приключението си в Османската империя?
Калуст унило поклати глава.
- Ах, какво говорите... - въздъхна той. - Войната приключи преди цели пет години, а той обиколи Анадола и Сирия, за да търси момичето си. Истинско мъчение!
- Поне намерил ли е някаква следа?
- Почти нищо. - Опря лакти на масата и посочи към календара за 1923 година. - За цялото това време единственото, на което попадна, е една оцеляла арменка, която твърди, че я познава и че ги е видяла двете с майка й по пътя към един концентрационен лагер в Сирия ужасяващо място на име Рас ал Айн. - Отново въздъхна. - Не е трудно да се досетим какво ги е сполетяло, не мислите ли? Младежът отиде до Сирия, но не откри нищо повече освен... разказите за убийствата на арменци в региона, разбира се. Много тъжно.
- И сега какво?
Бащата на Крикор сви рамене.
- Ами нищо. Убеди се, че тя е мъртва, и се отказа, горкичкият. - Мрачно цъкна с език. - Сега си живее живота, безделникът. Нищо не прави.
- Оставете го. След всичко, което преживя, трябва да се разсее. Ще му помогне да забрави.
- И жена ми така казва. Но това не ми харесва. Това момче трябва да се занимава с нещо смислено, по дяволите!
В този момент на сцената танцуваха група балерини, които привлякоха погледите на двамата мъже и на останалите клиенти на „Балалайка“. Хендрик и Калуст замълчаха за момент, съзерцавайки подскачащите гърди и ослепителните дупета, които накараха мъжките погледи да блеснат.
- Поне сега си имате Армения отбеляза холандецът. - Все е нещо.
Калуст поклати глава.
- Армения няма бъдеще.
- Е, хайде сега... Защо? Та нали Севърският договор[27] постанови независимостта на страната?
- Каква независимост? Следите ли събитията по онези места?
- Не особено, признавам.
- То се вижда. Турците загубиха войната, нали така? И въпреки това подновиха влиянието си в Анадола, окупираха арменските територии, които бяха част от Османската империя, и изтребиха още арменци, и то пред очите на Антантата. А болшевиките анексираха останалата част от страната. - Махна с ръка. Моята родина, драги, не е нищо друго освен една поетична фантазия.
Надигна чашата с водка и я обърна на един дъх с яростта на човек, който иска да забрави темата. Разговорите за Армения го ядосваха. Колко ли бяха загинали в името на този мираж?
Настойчивите удари на барабана огласиха залата, за да обявят тържествено следващото изпълнение.
- Mesdames et messieurs - обяви конферансието на фона на ударите. - „Балалайка“ има удоволствието да ви представи... мадаааааааааааам Москвааа!
На сцената излезе съблазнителна блондинка, която поклащаше пищните си форми под звуците на новата песен. Вече наближаваше два сутринта и настъпваше моментът за онова, което бе довело Калуст и Хендрик в руското кабаре „Балалайка“ в Париж. Ценителите на женските прелести твърдяха, че в града няма по-необикновена жена, затова съдържателите на нощния клуб я бяха поканили в толкова късен час, сигурни, че никой не би си тръгнал, докато тя не се появи. Блондинката бе главната атракция в спектакъла на „Балалайка“ и собствениците на кабарето добре знаеха това. Бяха създали мистерия около тази жена и дори я бяха нарекли Мадам Москва - символ на суровата красота на изгубената им родина Света Рус.
27
Част от Версайската система от договори, подписани след края на Първата световна война между страните победителки от Антантата и отделните победени държави. Севърският договор е мирен договор между Антантата и Османската империя, подписан в парижкото предградие Севър на 10 август 1920 г. Урежда териториалните загуби на империята след войната, като североизточните части на Турция преминават към Армения. - Б. пр.