- Апетитно парче - отбеляза Хендрик, въодушевен от пищните форми на блондинката. - Ах, каква жена само! - Повдигна вежди. - Дали наистина е рускиня?
Калуст дискретно се усмихна.
- Та тук има само рускини, драги.
Като потвърждение на думите на арменеца тъкмо в този момент певицата поде своята чувствена и тъжна песен под акомпанимента на пиано и цигулка, изпълнен от оркестъра на клуба.
Расцветали яблони и груши,
Поплыли туманы над рекой.
Выходила на берег Катюша,
На високий берег на крутой. [28]
- Браво! Браво!
Мъжете ръкопляскаха бурно, пленени от дрезгавия глас и най-вече от изкусителното тяло, по което дългите коси на валкирия се спускаха на златни вълни. Но никой от мъжете не бе толкова развълнуван от красавицата, колкото Калуст. С широко отворени очи, вперени в нея, той скочи на крака и горещо аплодира изпълнението на звездата на „Балалайка“. Никога не бе срещал жена като нея и у него се зароди непреодолимото желание да я опознае по-добре.
Когато рускинята излезе от сцената, арменецът повика управителя на кабарето и го попита коя е мистериозната блондинка.
- Това е Мадам Москва, мосю - отговори учтиво той, но не разкри тайната. - Тя е най-голямата атракция на нашето заведение!
Калуст размаха банкнота от петдесет франка.
- Това вече го знам, човече. Как се казва?
Управителят прибра банкнотата и се наведе към двамата мъже с все така загадъчно изражение.
- Тя е госпожа Хан - прошепна поверително той. - Баронеса Хан.
- Баронеса ли?
- Времената са трудни, мосю - обясни мъжът и примирено сви рамене. - Как да си изкарваме хляба ние, белите руснаци, след като болшевиките завзеха властта в Светата Рус?
Преди отново да се обърне към домакина, Калуст хвърли поглед към вратата за гримьорните, през която блондинката бе изчезнала веднага след изпълнението си.
- Има ли начин да... ами да се запозная с баронесата?
Управителят се поколеба.
- Аз... Опасявам се, че баронеса Хан е много затворен човек, мосю. Съжалявам.
Арменецът бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади две банкноти по сто франка и започна да ги подмята между пръстите си.
- Сигурен ли сте?
Погледът на управителя шареше между банкнотите и вратата към гримьорните. След като разсея и последните си съмнения, разкъсван между алчността си и дълга да пази звездата на заведението си, той бързо дръпна банкнотите и ги прибра в джоба си.
- За вас - усмихна се той - баронесата със сигурност ще направи изключение.
Съблазнителната блондинка се появи петнайсет минути по-късно, придружена от управителя на „Балалайка“ и възрастен мъж в униформа на царската войска.
- Баронеса Хан и нейният съпруг - представи ги управителят на кабарето и махна предвзето с ръка. - Генерал Аташ Хан е предвождал хусарския полк на Втора бригада от Първи кавалерийски корпус на Руската императорска армия.
Офицерът удари токове един о друг по военному и наклони глава.
- На вашите услуги.
Приемайки поканата на Калуст, който остана поразен от факта, че блондинката е придружена от съпруга си, двойката се настани на масата на двамата мъже от петролния бизнес. Арменецът поръча бутилка шампанско, почерпи съпрузите с хайвер и им предложи от най-добрите хавански пури, докато разговаряха.
- Аз и моята Слава пристигнахме в Париж бедни като църковни мишки - разказваше генерал Хан, като надигна чашата с шампанско, която сервитьорът току-що бе напълнил. Нямахме нищо, бяхме прогонени от собствената си родина като кучета, без...
- Моята родина - поправи го Слава. - Нима забравяш, че си от Персия?
Генералът гаврътна шампанското наведнъж и след като избърса устата си с опакото на ръката, вдигна пръст, сякаш искаше да произнесе тържествена реч.
- Където един ден ще се върна! Няма да стъпя в Русия! Земя на безумци! Сега там командват другарите, чували ли сте? Новите управляващи се обръщат един към друг с „другарю“, така говорят и на лакеите си, преструвайки се, че всички са станали големи приятели! Пфу! На всичко отгоре тези малоумници се осмелиха да сменят и името на страната си! От една година вече няма Русия. Сега я наричат Съветски съюз. Къде се е чуло и видяло подобно нещо? Съветски съюз! Що за безсрамно? - Той отново напълни чашата си и я размаха, сякаш за да вдигне тост. - Моята цел, драги приятели, е Персия! Там съм се родил и там ще се върна! Погълна шампанското си. - Пиячката си я бива! Потисна едно оригване. - Знаете ли, в моя хусарски полк имаше дузина перси - хора, които са ми верни до гроб и с които и до ден днешен поддържам връзка. Гарантирам ви, че с тяхна помощ един ден ще стана шах. Шах, казвам ви!