Калуст настойчиво поклати глава.
- Не, не! - възкликна той. - Абсурд! Ако приемем един писоар за художествена творба, то тогава... ще можем да наречем изкуство всеки един боклук! Един обикновен умивалник, глупави детски драскулки или дори... фъшкии! Това просто не е възможно!
- Трябва да разберете, че понятието за изкуство се е променило обясни сър Кенет. - Войната бе наистина ужасяваща. Кошмарът в окопите, жертвите от Ипер и Вердюн[29], дори изтребването на арменците в Османската империя - всичко това постави под съмнение концепцията за красивото. Артистите започнаха да мислят, че е безпредметно да създават красиви произведения в свят, в който се случват подобни кошмари. Затова изкуството се променя. Много художници и скулптори престават да се стремят към красивото, а залагат на грозното, защото им се струва по-реално. След тази война, драги, нищо вече не е същото. Дори изкуството.
Арменецът го зяпаше смаяно.
- Залагат на грозното? Що за глупости? Изкуството предполага красота!
- Предполагаше - поправи го уредникът на Националната галерия. - Ако се замислите, ще разберете, че преди да изобрази красота, изкуството първо се стреми да пресъздаде реалността. Забележете, че според Платон Сократ е казал, че изкуството е мимезис - подражание. Той разбирал изкуството като огледало на реалността. Това определение е много по-точно, отколкото може да ви се стори на пръв поглед.
- Не разбирам. Щом искаме точно копие на нещо, можем просто да го снимаме. - Калуст поклати глава. - Не, сър Кенет, изкуството не е пресъздаване на реалното, а по-скоро въвеждане на красотата в превъплъщението на действителността.
Гостът не отстъпи.
- Грешите - настоя той. - Знаете ли, ключът за разгадаването на Сократовото определение ни е даден от Шекспир. В „Хамлет“ великият творец обяснява, че огледалото не се ограничава само с отразяването на реални образи; преди всичко то е инструмент за разкриване на истината. Когато Нарцис се влюбил в отражението, което зърнал в реката, той не е знаел, че вижда собственото си лице. Това се разбрало по-късно. С други думи, изкуството е огледало, което отразява нас самите или ни разкрива заобикалящия ни свят по начин, по който собствените ни очи не могат да видят.
Калуст махна с ръка към снимката на „Фонтан“, която събеседникът му прехвърляше между пръстите си.
- И как това... превръща ужасната ви снимка в изкуство?
- Изкуството ни разкрива реалния свят - повтори сър Кенет. - Превръщайки един писоар в произведение на изкуството, Дюшан ни показва грозотата на нашата действителност. Свят, който позволява касапници по време на война, няма как да бъде красив, затова е представен като грозно място. В този смисъл писоарът на Дюшан е метафора на света. Когато наблюдаваме писоара, виждаме в него нещо и от нас самите; нещо ужасяващо, мръсно и отблъскващо. „Фонтан“ сравнява действителността с урина.
Домакинът неспокойно се размърда на дивана, смутен от тази нова гледна точка за изкуството.
- Вижте, сър Кенет, това не може да се нарече художествена творба - отвърна той и отново посочи към снимката на писоара. - Ако беше така, какво би отличило писоара на Дюшан от всеки друг писоар, който виждаме в обществените тоалетни? Та те са напълно еднакви!
Уредникът на Националната галерия повдигна вежди.
- Идеята! - заяви той. - Ето това отделя изкуството от реалността. Идеята.
Арменецът примигна объркано.
- Простете, но не разбирам.
- Писоарът в коя и да е обществена тоалетна не е произведение на изкуството, защото не затова е сложен там. Този на Дюшан обаче е, защото е художествено средство, предмет, който носи послание. На външен вид двата писоара са абсолютно еднакви, разликата е в идеята да бъдат изложени. Не забравяйте, че според материала в списанието писоарът е изкуство, защото така е решил артистът. Сякаш изкуството само се определя като такова и го показва чрез външни фактори.
Калуст съвсем се обърка.
- Фактори ли? За какво говорите?
Уредникът на Националната галерия се вгледа в събеседника си и разбра, че той все още не бе разбрал идеята му.
- Представете си, драги Саркисян, че виждате човек, който пълзи и лае по улицата цели десет минути. Какво ще си помислите?
- Че е луд, разбира се. Луд за връзване.
- А ако човекът е на сцената и лае в пиеса, в която всички герои са кучета, и тогава ли ще го сметнете за луд?
29
През април 1915 край белгийския град Ипер за пръв път в историята е използвано химическо оръжие. Германците изпускат отровния газ иприт срещу английските и френските позиции, за да ги принудят да напуснат окопите. Загиват между 2000 и 5000 войници, а ранените са над 10 000. Битката при френския град Вердюн между германската и френската армия е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения през Първата световна война. Общият брой на жертвите достига един милион души. - Б. пр.