- Тогава какво да правя с експонатите от „Ермитажа“? - попита накрая той, страхувайки се от отговора. - Да ги зарежа? Да кажа на руснаците, че са красиви и затова не ги искам?
Уредникът настойчиво се взря в арменеца, сякаш в черните му очи можеше да прочете мислите му.
- Зависи какво искате да правите с колекцията си - каза той. - Дали възнамерявате да заложите на красивото, или на модерното изкуство.
- Ако под модерно изкуство разбирате Пикасо и онези течения, които ценят грозотата, не, благодаря. Предпочитам красивото изкуство.
Сър Кенет Барк опря ръце в страничните възглавници на креслото и бавно се надигна.
- Тогава разчитайте на мен - заяви той, видимо доволен. - Ще ви помогна да изберете най-красивите произведения от колекцията на „Ермитажа“.
Трепкащите пламъчета на свещите и прекрасната мелодия, излизаща изпод пръстите на пианиста до прозореца, създаваха приятна атмосфера. Калуст знаеше, че луксозният ресторант на хотел „Риц“ впечатлява всички гости, но жената до него изглеждаше наистина изумена. Омагьосан, той се взря в нея. Имаше златисторуси коси, ангелски поглед, дълга шия и аристократична осанка. Беше истинско произведение на изкуството от плът и кръв. Погледът му потъна в зелените й очи и той въздъхна. Бе хлътнал до уши.
- Този хотел ми напомня на дворците в Санкт Петербург - прошепна носталгично Слава. - Ах, как ми липсват тези галавечери...
- Няма причина да не върнете блясъка в живота си, драга - успокои я арменецът с дрезгав от страст глас. - Щом аз съм до вас, светът отново ще бъде в краката ви.
Баронесата, която Калуст бе поканил на вечеря, се нацупи.
- О, не говорете така! - смъмри го тя. - Разбирам какво се опитвате да направите, но все пак сте семеен.
- Вие също, Слава.
- Не за дълго - побърза да уточни тя. - Но се съмнявам, че вие ще се разделите с жена си.
- За вас ще направя всичко.
Рускинята дискретно се засмя и с непринуден жест отметна златистите си коси.
- Ах, мъже! - възкликна тя, като удължи последната сричка. - Обещават всичко, но не го изпълняват.
- Не ми ли вярвате?
Тя го изгледа предизвикателно с блестящите си котешки очи.
- Първо напуснете жена си и тогава ще говорим. Вярвам в действия, не в слова.
- О, не правете така! Та ние с жена ми въобще не сме близки, повярвайте ми. Не се оженихме от любов, а по сметка. Ние сме добри приятели, нищо повече.
- Така казват всички мъже на любовниците си, когато не искат да напуснат съпругите си. Обясних ви, че не вярвам на слова. Ако наистина ме желаете, разделете се с жена си.
- Ще го направя! - твърдо обеща той. - Но както добре знаете, въпросът е деликатен. Отнема време и трябва да се действа внимателно.
Баронесата се отпусна на стола си и огледа ресторанта, очарована от лукса наоколо. Класическата елегантност и изисканата обстановка на хотел „Риц“ превъзхождаха всичко, с което бе свикнала, откакто бе избягала от Русия и бе дошла в Париж.
- Наистина ли живеете в хотела?
- От години. - Очите на арменеца заблестяха пред удалата му се възможност. Добре че миналата седмица бе отпратил поредната bella de jour[30]. - Искате ли... искате ли да видите апартамента ми?
Тя присви очи и недоверчиво се взря в него.
- Не ставайте груб - смъмри го рускинята. - За каква ме взимате?
Калуст осъзна, че бе отишъл твърде далеч, и виновно сведе глава.
- Извинете ме, красотата ви така завъртя главата ми, че... не знам какво говоря... Простете ми.
След като укроти ухажора си, Слава възвърна миловидното си изражение и се съсредоточи върху обзавеждането на ресторанта.
- Наистина ли колекционирате картини?
- Да, и не само картини. Първата ми колекция бе нумизматична. Още я пазя. Идеята се зароди след първата ми сделка с една османска меджидия. Освен това колекционирам ориенталски килими и китайски порцелан. Разбира се, имам колекции от керамични изделия от Средния изток, сребърни прибори, френски мебели от XVIII век и старинни ръкописи от Персия и Европа.
- Леле! - възкликна тя впечатлена. - Сигурно струват цяло състояние...
- О, нямате представа колко. За щастие бизнесът върви добре и разполагам с достатъчно средства, за да задоволявам тази своя страст. Знаете ли, моите произведения на изкуството са като мои enfants. Моите рожби!
- Имате много и различни колекции. Коя е любимата ви?
- Всички, разбира се. Но признавам, че изобразителното изкуство и скулптурата са ми най на сърце. Онова, което най-дълбоко ме очарова и ме кара да обичам живота, са красотата и хармонията, независимо под каква форма.