- Пазарната цена е петдесет хиляди лири...
- Колко?! - възкликна възмутено потенциалният купувач. - Това е лудост!
- Такава е цената, определена от „Ермитажа“.
Калуст категорично махна с ръка.
- И дума да не става! Та това е обир! - Взря се в списъка, за да подкани генерала да продължи. - Какво друго има там?
Хан отново зачете каталога.
- Сребърен сервиз от Жермен, датиращ от XVIII век. Струва сто хиляди лири.
Гостът неодобрително поклати глава.
- Пфф! Цените са ужасно завишени!
- Имаме и тоалетка на Мария Антоанета. Също сто хиляди. И френски мебели на актьора Талма[31] на цена от четирийсет хиляди лири.
- А картини?
Генералът обърна страницата.
- Изобразителното изкуство е от тази страна - посочи той. - Най-доброто, с което разполагаме, е един автопортрет и „Атина Палада“, двете на Рембранд, и „Портрет на Хелена Фурман“ на Рубенс. Имаме още „Благовещение“ на Питер Бут[32] и „Паднали дървета във Версай“ на Робер[33]. Първите две платна струват по петдесет хиляди лири, другите две - по двайсет хиляди. - Подаде каталога на събеседника си. - Вижте дали има нещо друго, което ви интересува.
С треперещи от вълнение пръсти пред възможността да се сдобие с две платна на Рембранд и едно на Рубенс, арменският колекционер пое листовете и се взря в изброените там творби. Тъй като вече знаеше наизуст каталога на „Ермитажа“, му отне по-малко от пет минути да прочете всичко, след което върна списъка на посредника.
- Всъщност най-ценните платна са посочените от вас.
Генерал Хан се усмихна за първи път от началото на срещата.
- А, видяхте ли? И какво?
- Проблемът е в цената.
Бившият командир на хусарите настойчиво постави пръст върху дясната колона на каталога, където бяха записани цените.
- Такива са пазарните цени.
- Може би, но те са за аукциона. А ние не наддаваме, нали? Една тайна продажба, далеч от световната преса, предполага по-умерени цени.
Генералът поклати глава.
- Не ми излизайте с този номер - каза той. - Тези платна струват толкова, колкото е записано тук. Посъветвайте се с експерт и ще видите, че цените са разумни.
Думите на посредника накараха Калуст да се отпусне на стола си, който внезапно му се бе сторил удобен. Бизнесът беше неговото поле на изява, преговорите неговото изкуство. Щом бе успял да обедини конкурентни петролни компании, да ги накара да работят заедно за Турската петролна компания, нима не бе способен да изиграе начинаещи търговци като болшевиките? Само това оставаше! Той - мъжът, който бе изучил изкуството на професията си сред джунглата на константинополския пазар, срещу фанатизираните глупаци, които живееха в някаква утопия в Москва? Болшевиките нямаха никакъв шанс. Потърка длани и сключи пръсти, докато наум изпипваше плана, който бе обмислял от известно време насам. Разбира се, трябваше да изглади някои подробности, но част от разговора му с генерал Хан му бе подсказал как да реши сделката.
- Преди малко споменахте, че получавате комисиона за продажбите... Не довърши мисълта си и даде възможност на събеседника си да потвърди и да разкаже повече.
- Хиляда франка за продаден експонат - обясни посредникът с подозрителен и дори леко враждебен тон, тъй като не виждаше какво общо има това със сделката и какво точно цели арменецът с въпроса си. - Защо? Това притеснява ли ви?
- Всъщност, да.
- Е, хайде сега! - ядоса се генералът, повишавайки глас. - И за какво? Върша си работата почтено и заслужавам своя дял. Или смятате, че се напъвам тук от обич към болшевиките? - Завъртя очи гневно. - И таз добра!
Калуст не помръдна, с непроницаемо изражение, както правеше винаги, когато събеседниците му бяха завладени от емоции. В този момент играеше ролята си на мним предприемач почти съвършено.
- Тревожи ме фактът, че ви дават само хиляда франка на продажба - заговори спокойно той. - Хиляда франка са просто милостиня. Милостиня, казвам ви! Вие заслужавате повече от това. Много повече.
Тези думи изненадаха генерал Хан. Въпреки първоначалните му очаквания арменецът все пак му влизаше в положение. Объркан, събеседникът изведнъж усети как очите му се насълзяват и се изненада от собствената си емоционална уязвимост. Опита се да овладее емоциите си, но не успя. Думите на събеседника му го бяха докоснали по странен начин, трогнаха го повече, отколкото можеше да си представи.
- Аз... аз... - заекна той с трепереща брадичка - трябва да им се подчиня. - Извърна поглед, за да скрие внезапния емоционален срив, който очите му издаваха. - Животът е труден, жена ми... Трябваше да приема и малкото, което ми предлагат, и...
31
Франсоа-Жозеф Талма (1763-1826) - френски актьор, реформатор на театралното изкуство. - Б. пр.
32
Бароков фламандски художник, пейзажист, роден между 1640 и 1658 г. и загинал в годините между 1689 и 1719. - Б. пр.
33
Юбер Робер (1733-1808) - един от основните френски артисти на XVIII в., художник, създател на градини и консерватор в Централния музей на изкуствата, бъдещия музей „Лувър“. - Б. пр.