ПОЯВАТА НА ФИЛИП БЛЕЙК НА „СЕЙНТ ХЕЛЪНС ПЛЕЙС“ учуди Калуст; приятелят му от Министерството на външните работи за първи път го посещаваше в кабинета му и това го обезпокои. На какво се дължеше това неочаквано посещение? Видя как окачва шлифера си на закачалката, а погледът му го изучаваше, преди да се отправи към кабинет а.
- Как е, Саркисян? - поздрави го англичанинът още на прага със своя предвзет акцент. - Какво става с вас, старо куче такова?
Домакинът стана да посрещне приятеля си и го отведе към дивана до прозореца, където му поднесе скоч с лед, от който Блейк отпи с видима наслада.
- Какво ви води насам, драги? - попита Калуст с нескрито любопитство. - Трябва да призная, че съм приятно изненадан да ви видя тук. - Мислех, че сте твърде зает в Уайтхол и нямате време за старите приятели... Наклони глава. - Не ми казвайте, че сте дошли заради генерал Хан. Успяхте ли да говорите с него, както ви помолих?
- Разбира се - отвърна Блейк. - Този тип е амбициозен и не ми прилича на глупак. Срещнах се с него миналата седмица и, за бога, мисля, че е нашият човек! Ако успеем да го направим крал на Персия, смятам, че ще можем да предотвратим болшевишкото влияние там. Този генерал Хан ще се окаже много полезен.
- Радвам се да го чуя! - възкликна доволно Калуст, макар че усмивката му бързо изчезна. - Значи, не сте тук заради него?
Блейк загадъчно погали русия си мустак, създавайки впечатление, че крие нещо. След това бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади един плик, който нервно повъртя между пръстите си.
- Дойдох заради това.
Калуст се взря в писмото. С тревога забеляза, че носи печатите на Негово Величество, което го накара да подскочи на мястото си.
- Какво има? Случило ли се е нещо?
Арменецът реши, че е възникнал сериозен проблем, все пак Блейк бе прекосил половината град, за да дойде за първи път лично в кабинета му, а това определено му се струваше подозрително. Но веселото изражение на приятеля му го успокои.
- За бога, Саркисян! - възкликна театрално той. - Още ли не сте чули?
- Какво? Какво е станало?
С ловък жест, подобно илюзионист в разгара на чуден изненадващ номер, англичанинът разкъса плика и извади лист хартия.
- Официално писмо от британския chargà d`affaires[34] в Багдад! - обяви тържествено той. - Пристигна тази сутрин в министерството с печат „Спешно“.
- Дайте да видим.
Изгарящ от любопитство, арменецът посегна да вземе телеграмата, но Блейк отдръпна ръка и му попречи да я достигне.
- Спокойно, приятелю - смъмри го Блейк. - Това е кореспонденция от правителството на Негово Величество, не мога да я показвам на когото и да е. - Погледна го снизходително. - Но пък нищо не пречи аз самият да го прочета. Сега, ако разни любопитни погледи надникнат, без да забележа...
Калуст схвана намека.
- О, добре.
Блейк разгърна телеграмата и преструвайки се на разсеян, я обърна така, че арменецът да вижда текста.
СПЕШНО СТОП
АНГЛО-ПЕРСИЯН ОТКРИ КЛАДЕНЕЦ БЛИЗО ДО КИРКУК СТОП
ПЕТРОЛНИТЕ СТРУИ ДОСТИГАТ 50 М ВИСОЧИНА СТОП
ЗАПЛАШВАТ ДА ЗАЛЕЯТ КИРКУК И ДРУГИ СЕЛИЩА СТОП
НАЙ-ГОЛЯМОТО НАХОДИЩЕ ОТКРИВАНО НЯКОГА СТОП
- Приятелю Саркисян - заговори равнодушно, почти надменно Блейк, сякаш току-що бе съобщил резултата от някакъв мач по крикет, - на път сте да станете безсрамно богат.
Все още взирайки се в телеграмата, сякаш не можеше да повярва, Калуст не бе в състояние да продума, връхлетян от ураган от емоции. В този миг той не мислеше за огромните суми пари, които щеше да спечели, а за доклада за султана, който бе написал преди години и който предсказваше, че Месопотамия лежи върху море от нефт.
По дяволите, беше познал!
Обзет от трескаво вълнение, арменецът пресече ъгъла на „Хаймаркет“ и забързано влезе в хотел „Карлтън“. Рядко закъсняваше за срещите си с Хендрик ван Тигелен, но откакто Филип Блейк му бе съобщил новината, Калуст бе загубил представа за времето. Бе прекарал последните няколко часа в писане на телеграми и провеждане на телефонни разговори, за да потвърди информацията. Целия ден се намираше в крайна възбуда.
Влезе в ресторанта на хотела, потърси с поглед обичайната им маса до прозореца и видя холандеца, който го чакаше. Все още не бе преглътнал предателството му със Слава, но бе решил да продължи напред в името на бизнеса и някак си да се примири. С усмивка, ако трябва.
- Чух те ли новините? - подхвърли той, докато се приближаваше към масата. - Сондьорите на „Англо-Персиян“ са направили огромно откритие! В района на Киркук, точно до мястото, което бях посочил на султана! Не е ли изумително?