- По-скоро курва - поправи го арменецът. - Двамата си подхождат. Не знам дали сте наясно, но тази жена беше омъжена за новия шах на...
- Oh la la! - прекъсна го Ерто, кимвайки към вратата. - Ето ги и американците!
Присъстващите замълчаха и отправиха любопитни погледи към мъжете с вратовръзки, които в този миг влизаха в салона. Въпреки сърдечните усмивки и общите интереси в Турската петролна компания, всъщност всички тук бяха врагове, а най-големият от тях бяха американците. Нима години наред не бяха саботирали европейската конкуренция с жестока манипулация на цените, която едва не ги бе докарала до фалит?
- Ами Рокфелер? - попита Крикор, разглеждайки новодошлите. - Кой от всички е Рокфелер?
Господин Ерто се разсмя.
- Рокфелер ли? За бога, какво говорите? Тази конференция може и да се превърне в най-важното събрание в петролния бизнес, по дори и това не би го помръднало. Дявол да го вземе! Великият магнат няма работа при дребните риби.
Калуст се намеси.
- Имайте милост - каза той. - Не забравяйте, че човекът гони деветдесетте...
Ерто посочи един от американците, който изглежда, бе ръководител на новопристигналата група.
- Прав сте! Погледнете! Вместо стареца тук е господин Уолтър Тийгъл[35].
Изпълнителният директор на „Стандарт Ойл Ню Джърси“, една от наследничките на „Стандарт Ойл“, бе висок, едър мъжага, който навярно тежеше над сто килограма, и туловището му определено се забелязваше в пълната зала. Поздрави присъстващите с пламенно Howdy[36]. Държеше се като самия президент на САЩ - Калвин Кулидж. След като размени няколко думи с шефовете на отделните делегации, включително и с дребничкия Калуст, гигантът потърка нетърпеливо ръце.
- Е, приятели, да започваме! - предизвика ги той с огромния си чар и непосредствения си характер. - Казаха ми, че конферентната зала вече е готова.
Посрещнаха предложението с одобрително оживление.
Калуст отпи глътка шампанско, което до момента избягваше, за да запази ума си бистър, и даде знак на хората си да го последват.
- Време е.
Освен хартиените листове, писалките и моливите, единствените други предмети на дългата овална маса в конферентната зала на „Роял Палас“ бяха чашите и каните с вода. Чуваше се шум от местене на столове, докато членовете на делегациите тихо разговаряха помежду си, развълнувани от предстоящото събитие и навярно леко разтревожени от недискретните приказки на конкурентите си.
Калуст се настани близо в единия край на масата, а от двете му страни седнаха Крикор и Робърт Кук. Срещу него бяха членовете на „Англо-Персиян“, насядали около Дарси. Вдясно седяха французите, вляво мъжете от „Роял Дъч Шел“, а до тях се бяха настанили американците. Те бяха най-многобройната група, която включваше представители на няколко петролни компании; сред тях бяха „Стандарт Ойл Ню Джърси“, „Сокони“, „Пан Америкън Петролеум“ и „Атлантик Рифайнинг“. Всички те имаха участие в „Компания за развитие на Близкия изток“ - консорциум от акули, създаден да представлява американските интереси в Турската петролна компания.
В залата се чу звън. Уилям Дарси се опитваше да привлече вниманието, потраквайки с лъжичка по стъклената си чаша. В залата се възцари тишина.
- Господа, благодаря ви за присъствието на това събрание - заговори англичанинът. - Както вече сте разбрали, в района на Баба Гургур, северозападно от Киркук, сондьорите на „Англо-Персиян“ се натъкнаха на най-голямото петролно поле в света, разкрито до момента. Това откритие налага да се споразумеем, тъй като всички сме част от Турската петролна компания, чийто правилник включва спорна клауза, въведена по настояване на господин Саркисян, според която сме длъжни да споделим експлоатацията на терена с останалите членове на консорциума.
- С други думи - намеси се Калуст - петролът, открит от някого от нас, принадлежи на всички акционери в Турската петролна компания и разпределението на печалбата се извършва съгласно дяловото участие на всяка от страните.
- Точно така - съгласи се примирено Дарси. - Това означава, че независимо че находището е от крито от моята компания „Англо-Персиян“, полето в Баба Гургур е собственост на всички нас.
При тези думи Калуст се усмихна. Спокойствието, с което Дарси бе изложил същността на клаузата, само потвърждаваше подозрението му, че англичанинът вече бе чул за връзките му с новия шах. Арменецът осъзна, че най-голямата полза от преврата в Техеран бе контролът над „Англо-Персиян“ в рамките на Турската петролна компания.
35
Става дума за Уолтър Тийгъл, който до 1937 г. управлява „Стандарт Ойл - Ню Джърси“, след което става председател на борда на директорите до 1942 г. След разпадането на „Стандарт Ойл“, със седалище в Охайо през 1892 г., компанията е възстановена 7 години по-късно в щата Ню Джърси под името
36
Неформален поздрав, съкратен от „How do you do?“, разпространен в Южна Англия, части от Шотландия и някои югозападни щати (англ.). -Б. пр.