Компютърът на борда контролираше притока на гориво в двигателите на „Атлантис“, за да поддържа три пъти по-слаби гравитационни сили от нормалните, и Лен Кълинс имаше чувството, че тялото му е смазано на анатомичната седалка. Тренировките го бяха подготвили за това, но той още не можеше да повярва, че изпитва реалното усещане. Всяко елементарно движение като вдигане на ръката изискваше да упражни цялата си сила.
— „Атлантис“, предстои отделяне на ракетите носители. Двете ракети носители, прикрепени към обемистия външен резервоар, се отделиха от совалката. Остатъкът от горивото ги изстреля в светли арки от огън и нажежен газ. „Атлантис“ продължи да се издига, като непрекъснато увеличаваше скоростта.
Ракетата достигна височина сто километра и екипажът видя слънцето, изгряващо над смаляващия се хоризонт. Всички ахнаха при вида на невероятната гледка. Совалката излезе от земната атмосфера и навлезе в мразовития вакуум на космоса, откъдето Земята се виждаше като нарисуван декор, лишена от топлината и красотата си.
— „Атлантис“, тук Земя. Връщането негативно. Чувате ли?
Негативно връщане означаваше, че совалката е твърде високо и далеч, за да се приземи на аварийните летища в Северна Африка или Европа. „Атлантис“ трябваше или да продължи успешно пътуването си, или да катастрофира.
— Прието, Земя — отговори Кълинс на командния център в Хюстън, който бе поел контрола на полета от Кейп Кенеди веднага щом совалката излетя от кулата. Наземният контрол на американските космически полети се намираше в Тексас заради машинациите на Линдън Джонсън в началните етапи на програмата — наследство, което струваше на агенцията милиони долари излишни разходи.
Осем минути след изстрелването на ракетата главните двигатели изсмукаха и последните капки гориво от външния резервоар и изведнъж в пилотската кабина настъпи тишина. В същия миг Кълинс осъзна, че са напуснали пределите на земната атмосфера. Той бе постигнал нещо, за което всеки жител на планетата би му завидял. Кълинс бе осъществил детската си мечта.
— „Атлантис“, тук Земя. Започвайте отделяне на външния резервоар.
— Прието. Отделяне на външния резервоар… сега.
Експлозии откъснаха от совалката огромния резервоар, който започна дългото си падане обратно в земната атмосфера, където изгоря, без да причини щети.
— Гравитацията може и да е закон — пошегува се Маркам, специалистът по полезни товари, който седеше зад Кълинс. — Но механиката на Нютон е страхотна карта за „излизане от затвора“.
Два часа след като бяха изстреляни в орбита около Земята, членовете на екипажа се заловиха с основните си задачи. Те започваха да усещат немощ от нулевата гравитация. До следващия ден вече щяха да бъдат негодни за нищо. Ето защо НАСА бе запланувала изстрелването на полезния товар да стане веднага щом совалката достигне стабилна орбита на четиристотин километра над Земята.
Лен Кълинс и останалите трима мъже все още бяха под въздействието на прилива на адреналин от изстрелването, но вече ги връхлиташе чувството за гадене, което скоро щеше да ги извади от строя. Видеофилмите и тренировките на борда на „Боинг 707 Вомит Комет“ на НАСА не можаха да ги подготвят за усещането, което приличаше на постоянно свободно падане. Кълинс се закле, че няма пръв да повърне закуската от пържола и яйце, която им бяха приготвили във Флорида.
— „Атлантис“, тук Земя. Подгответе се за прехвърляне към „Ванденберг“ за изстрелване на полезния товар.
Военновъздушната база „Ванденберг“в Калифорния отговаряше за сателита в товарното отделение на совалката. Успешното му изстрелване беше главната мисия на „Атлантис“ въпреки официалното изявление на НАСА за медиите, че сателитът е комуникационен.
— Прието — отговори Кълинс и побърза да преглътне, защото стомахът му се бунтуваше и храната бе стигнала до гърлото му. — „Ванденберг“, обадете се. Тук е „Атлантис“.
— „Атлантис“, говори „Ванденберг“. Имате зелена светлина за изстрелване на полезния товар.
— Прието, „Ванденберг“. Започваме изстрелването на полезния товар след осемнайсет минути. — Кълинс знаеше, че прозорецът за изстрелването на сателита от товарното отделение е много тесен заради особената му мисия. Той превключи на вътрешната радиовръзка. — Дейл, имаш осемнайсет минути. Как сте там отзад?
— Закуската беше по-вкусна, когато влизаше, отколкото когато излизаше, но съм готов — отговори Маркам.
Дейл и Ник Филдинг, другият специалист по полезни товари, седяха в задния отсек за екипажа и щяха да контролират полета, докато сателитът се отдалечеше от совалката. Филдинг работеше с ротационния контрол, който осъществяваше отклоненията в курса, спускането и приземяването на „Атлантис“, а Маркам отговаряше за произведената в Канада автоматизирана ръка. Тези задачи им бяха възложени поради деликатността на ракетата, товара и ефекта от микрогравитацията. Двамата бяха чули слух, че сателитът на Министерството на отбраната с кодово име „Медуза“ струва два милиарда долара, и сега безопасността му беше тяхна отговорност.