Този ден беше осмият, който двамата мъже прекарваха в необитаемия район, безплодна част в низините на Еритрея, състояща се от назъбени хребети и планини, твърде стръмни и сухи, за да бъдат населени. Тъй като в тези страховити каньони и плата нямаше нищо, което да привлече еритрейските селяни, двамата бяха почти сигурни, че са първите изследователи на региона от времето на италианската окупация преди Втората световна война.
Щайнер се бе върнал в лагера малко преди единайсет. Задуха пронизителен вятър, който напълни ушите му с пясък и запуши носа му, затова той завърза кърпа на лицето си и нахлупи шапката на главата си. Найлоновите палатки плющяха като платна на препускаща по вълните яхта.
За пръв път откакто Якоб бе започнал изследването си, Зарай не го чакаше на обичайното си място, прегърбен над тлеещата жарава, на която правеше безброй чаши чай. Огънят беше угаснал. Камъните около огнището бяха разпръснати в пространството между двете палатки, а безценният чайник на Зарай бе захвърлен на пясъка. Щайнер бе твърде уморен, за да долови опасността, и усети нещо едва когато започна да събува ботушите си на шезлонга пред палатката.
Отначало някаква миризма привлече вниманието му. Кожата му настръхна. Тревогата го връхлетя като хиляди стоножки, пълзящи по ръцете му към гърдите. Якоб се изправи. Мръсните му чорапи изшумоляха на пясъка, когато се обърна, усещайки, че го наблюдават.
Неочаквано от палатката на Щайнер изхвърча Зарай, блъснат от невидима сила. Якоб политна назад, спъна се и падна на земята, без да е в състояние да отмести поглед от водача си, който умираше пред очите му.
Лицето на Зарай бе обляно в кръв, изтекла от очните му ябълки. Очите му бяха извадени. Веднага щом тялото му се отпусна, около главата му забръмчаха тлъсти, черни мухи. Той изстена тихо и протегна ръка в усилие да докосне обезобразеното си лице.
Якоб изкрещя и запълзя по пясъка, опитвайки да се отдалечи от окаяната фигура на водача си.
Зарай зарови пръсти в пясъка и после престана да мърда. Последната му въздишка приличаше на шепот на вятъра.
Сетне в лагера влязоха четирима слаби мъже, облечени в мръсни и прашни, избелели камуфлажни униформи с протрити маншети и яки и безброй джобове. И четиримата бяха в разцвета на силите си, което в тази част на Африка означаваше двайсет и няколко години. Руските им автомати бяха добре поддържани и смазани.
Те застанаха арогантно пред Щайнер и черните им очи се вторачиха презрително в него. За разлика от Зарай, който имаше по-светла кожа и арабски черти — спомен от дългогодишната връзка на Еритрея с Близкия изток, тези мъже бяха толкова черни, че кожата им имаше синкав оттенък. Чертите им бяха класически негроидни — високи чела, дебели устни и широки носове. Макар да беше експерт по археология, Щайнер разбра, че са от Судан, родени в древните земи на Хуш1. Той се интересуваше от политика и осъзна, че до края на живота му може би остават няколко минути.
В Судан от десетилетия бушуваше гражданска война между мнозинството мюсюлмани в северната част и християните на юг. Малобройното, изповядващо анимизъм население на Судан се намираше в средата. На агенциите за помощи се позволяваше само от време на време да влизат в страната, за да раздават храни и медикаменти, затова съобщенията за броя на убитите бяха неясни, но стигаха до милиони. През последните няколко години, тласкани от болести и недохранване, мнозина от бунтовниците на юг бяха станали наемници и нападаха керваните с помощи, ограбваха лагерите на двеста и петдесетте хиляди бежанци от Еритрея, които живееха в Судан, преминаваха границата, търсейки храна и лекарства, и отвличаха хора, за да искат откуп.
Якоб Щайнер лежеше на земята. Очите му бяха широко отворени и уплашено гледаха четиримата мъже, застанали над него. Те несъмнено бяха извършили някои от неописуемите жестокости, за които Зарай му бе разказвал в нощите им в лагера.
— Какво искате от мен? — попита Щайнер на немски. Гласът му беше пресипнал от жажда и страх.
Четиримата терористи не отговориха. Якоб забеляза, че единият има голямо мачете, закачено на колана. Той повтори въпроса си на английски. Мъжете продължиха да го гледат безучастно, без да обръщат внимание на мухите, които връхлетяха лагера. Високо в небето кръжаха два лешояда със заострени криле, носейки се по топлите въздушни течения, образували се в резултат на постоянното нагряване на пустинята от слънцето.
1
Библията, Битие 10:8, Хуш е син на Ноевия син Хам, чиито потомци владеят Вавилон, Ерех, Акад и Халне в земята Сенаар, според Библията. — Б. пр.