— Нали каза, че сте само трима?
Амелия се усмихна. И пак го излъга, макар че беше също толкова изненадана, колкото и той:
— Човек не бива да разкрива всичките си карти.
Тогава Елиас я сграбчи и допря кинжала си до гърлото й. Алонсо се развика възмутено:
— Това е господарят ви! Лъжец, който иска да екзекутира невинен човек и се крие зад уж любимата си жена!
— Стига празни приказки! Ако не хвърлите оръжието, ще я убия.
Алонсо отново вдигна ръка и на площада избухна нова граната. Оставаха още само две. Трябваше да действа бързо, или щеше да загуби фактора на изненадата.
— Ако я убиеш, това село ще пламне и ангелите ще погубят един по един всичките му жители.
Най-сетне един монах се осмели да проговори, без да иска позволение от граф Салданя.
— Кой си ти, човече? — попита той.
Алонсо се засмя.
— Аз съм истинският Бернардо дел Карпио — отвърна.
Мъжът, който ги бе пуснал да преспят в обора му през първата нощ, също беше там и се развика:
— Той е демон! — и после посочи към Хулиан — А другият с него е магьосник.
Монахът го погледна с недоверие.
— Защо мислиш, че е магьосник?
— Спаси живота на дъщеря ми.
— И какво поиска в замяна?
— Нищо.
Монахът се замисли.
— Тогава по-скоро е Божи пратеник, нежели магьосник.
Амелия реши да се намеси.
— Така е. Той ми е приятел. Не съм дъщеря на селяни и той никого не е убивал.
Елиас усети, че положението започва да му се изплъзва от ръцете. Той сякаш забрави за Амелия и докато монахът разпитваше Алонсо, мнимият граф се спусна и хладнокръвно го закла.
Агентът-войн не беше вдигнал ръка, но изведнъж избухна нова граната. На Беренгела явно й харесваше да се прави на сърдитата Божия ръка.
— Видяхте как Бог показва гнева си от това, което направи този зъл човек със служителя му.
Елиас избухна:
— Какъв Бог и какъв дявол! Я го убийте!
Но никой не се помръдна от мястото си. Сотока настоя:
— Убийте го или аз ще го сторя със собствените си ръце!
При тази закана хората се пораздвижиха и се приближиха лека-полека към господаря си. Оставаше само още една граната. Алонсо вдигна ръка, но не последва експлозия.
Той тревожно се огледа. Отново вдигна ръка. Нищо.
Беренгела се бе придвижила до малката селска църквичка, но не можеше да свали пръстена на последната граната. След няколко безполезни опита най-сетне успя, но вълшебното нещо (тя си мислеше, че е такова) падна близо до краката й…
Три, две, едно…
Гранатата гръмна и за миг срути църквата.
— Това е Божие послание — Алонсо реши да импровизира.
Взривът, произведен от Беренгела, беше неописуем. Беше й обяснено да не хвърля гранати в затворени помещения, защото това означава сигурна смърт.
Амелия реши да се възползва от суматохата и да помогне на Хулиан. Палачът беше сред първите избягали, като предварително си бе свалил качулката, за да не му пречи, докато се спасява. Амелия и Хулиан знаеха, че Алонсо няма никакви свръхестествени способности, а някой му помага. По изражението му обаче разбраха, че нещо се е объркало.
И наистина беше така. Нямаше повече бомби и нови изненади. Алонсо се насочи решително към Елиас Сотока, изоставен дори от собствените си стражи. Сега беше точният момент да приключи окончателно с него и с легендите.
— Ти си самозванец! — Обвини го Алонсо.
— Ти също, кучи сине.
Очевидно Елиас губеше почва под краката си и бе изоставил навика си да говори според обичаите на историческата епоха.
Алонсо се изсмя.
— Нека стоманата реши кой е истински и кой е самозванец!
Елиас нададе силен вик и се втурна към Алонсо със сабя в ръка. За всеобща изненада — и най-вече на Амелия и Хулиан — другарят им не извади своята. Двамата се уплашиха за живота му. Елиас беше опитен воин и се очакваше епична битка. Обаче приятелят им седеше с отпуснати ръце.
Алонсо имаше друг план за сблъсъка им. Не искаше слава, а само да унижи врага си. Щом Елиас се приближи достатъчно, той се наведе и грабна от земята шепа пръст, която запрати директно в очите на самозванеца. Противникът му беше заслепен и напразно замахваше да го удари със стоманеното си острие.
Тогава Алонсо най-накрая извади сабята си. Заобиколи Елиас и му нанесе такъв удар, че го свали на земята и го накара да изпусне оръжието си. Подритна сабята му и я отдалечи от него, докато заслепеният мъж, на колене, опипваше с ръка земята, за да я намери.