Ангустиас погледна Ирене.
— Може, но няма да го намериш — отговори секретарката, без да прекъсва работата си по архивирането на някакви документи. — Излезе. Наложи се да мине през шивашкото ателие, за да му поправят костюма за сватбата на Наталия и Ортигоса. Откакто започна да се грижи за здравето си, всички костюми му висят.
— Тогава ще го почакам.
Ирене се настани в едно от креслата в офиса на Ангустиас. Беше изморена. След телефонния разговор с Амелия й се наложи да потърси място за преспиване. Късно през нощта в XVII век не беше разумно сама жена да се мотае по улиците, особено ако не иска да привлече нежелано внимание. Най-сетне се приюти в един ъгъл на конюшнята, където беше оставила коня си, и спа съвсем малко от страх да не я открият. Още с първите лъчи оседла животното и отново потегли към Мурсия. И всичко тава за по-малко от двайсет и четири часа.
Мъжки глас, долитащ отвън, я откъсна от мислите й за изтощителното пътуване. Беше Салвадор.
— За какво става дума?
Ирене се показа през прозореца и видя Салвадор да излиза от шахтата на портала, придружен от Ернесто.
— Нашите служители от 1987 година ни уведомиха, че Барселона е отстранена на първо гласуване при избора за Олимпийските игри през 1992 — отговори Ернесто, докато прекосяваха вътрешния двор.
Салвадор отбори вратата на офиса на Ангустиас. Ернесто вървеше зад него.
— Изпрати Амелия, Хулиан и Алонсо! Съобщи им да се върнат!
— По-добре потърси друг патрул — намеси се Ирене. — Ще им бъде трудно да успеят да се върнат.
Влязоха в кабинета и Салвадор се отпусна в работното си кресло с намерение да обмисли ситуацията. Не обичаше да получава лоши новини, когато е на крака.
— Значи не можем да разчитаме на този патрул през следващите деветдесет дни…
— Може и да са по-малко — опита се да смекчи положението Ирене.
— Хубава изненада! Това ли е тайният портал на Лола? Успяхте ли поне да го запечатате?
Ирене сви рамене. При внезапната промяна на плановете беше забравила да предупреди Амелия за това.
— Ще й кажа веднага щом успея. Надявам се още да не са отплавали, защото нямаме други агенти в района по онова време.
„Проклети съкращения!“ помисли си Салвадор. Трябваше спешно да разговаря с министър-председателя. Не можеха да контролират цялата територия на огромната Испанска империя с толкова редуциран персонал. Макар че нямаше никакъв смисъл. Вече толкова пъти бе повдигал този въпрос без никакъв резултат.
VIII.
Капитан Естебан Егиньо ги приветства за добре дошли с разтворени обятия. Разбира се, можели да пътуват на кораба. Щяло да бъде голяма чест за екипажа на „Сан Андрес“ да има за лекар на борда прочутия доктор Мартинес. Вече знаел за чудодейното изцеление на горкия гостилничар Ласаро. Патрулът не можеше да си обясни как новината бе достигнала до ушите на капитана.
Всяко нещо обаче си има обяснение и невинаги новините достигат до хората с помощта на телевизията. Когато се прехвърляха от баржата на галеона, Хил де ла Торе, помощник-капитанът, отговарящ за продоволствието, се беше надвесил над палубата, за да огледа лицата на новопристигналите. Той бе разпознал групичката от предната нощ в гостилницата. Именно помощник-капитанът беше испанският картоиграч, загубил всички раздавания и обвинил местните в шмекерии, който бе приключил вечерта с разцепена вежда.
Капитанът предложи на Амелия и Хулиан каютата на вече починалия главен боцман, покосен от същата жълта треска, за която патрулът беше узнал предишната вечер. Егиньо долови гримасата на Амелия и поясни, че помощникът му не бил издъхнал в каютата си, а в града, при „валенсианките“, и нека всеки сам да си прави изводи.
Спешното отплуване на флотилията налагало незабавно да бъде назначен друг доверен офицер — обясни им капитанът. Ето защо боцман Ромеро щял да поеме задълженията на починалия си началник. Щял да има доста работа: да отговаря за всички такелажни системи, както го правел предишният главен боцман, освен обичайните задължения по снабдяването и ежедневната дисциплина на кораба.
Работата по товаренето на среброто се извършваше с ускорени темпове, за да може Кралският флот да вдигне котва час по-скоро. Не беше желателно хората да се шляят из Картахена и здравите членове на екипажа да прихванат болестта. За петнайсет дни щяха да пристигнат в Хавана, където към тях трябваше да се присъединят галеоните от Нова Испания и четири бойни кораба, които щяха да ги охраняват по време на обратния път към Севиля. Връщането в родината беше по-опасно от идването в Новия свят, защото товарът в трюмовете беше много по-ценна плячка за пиратите. Без да навлизаме в прекалени подробности, три четвърти от товара на „Сан Андрес“ бяха сребърни кюлчета.