— Търговия — отвърна Елвира с очарователна усмивка. — Съпругът ми се занимава с търговия на роби.
Амелия замръзна на мястото си. През 1603 година оставаха още 234 години до момента, в който Испания щеше да отмени робството по своите земи. В колониите й то щеше да бъде законно още много десетилетия. Точно предишната година в Куба бе постигнато споразумение за забрана на робството.
За Амелия „предишната година“ означаваше 1880. Сеньор Фолк, баща й, беше симпатизант на Испанското аболиционистко26 дружество и тя беше израснала и възпитана в дух на свободолюбие и равенство между хората. Едва на шестнайсет години Амелия го бе придружила на многолюдна аболиционистка манифестация, организирана на площад „Каталуния“. През това време майка й бе останала вкъщи да се моли да не им се случи нищо лошо.
Елвира продължи с подробностите:
— Торибио има два кораба за роби, които непрекъснато кръстосват между Севиля, Гвинейския залив и Картахена де Индиас. Обича да следи търговията си отблизо, затова понякога лично придружава товара, за да го държи под око.
Всъщност Елвира не каза „Гвинейски залив“, а „Залива на робите“. Така някога са наричали тази част на Африка. От там потеглили милиони чернокожи за Европа и Америка. Амелия си представи колко ли ловци на хора са наети от Торибио де Алкарас, за да ловят роби като обикновен добитък. Дори мисълта за това беше потресаваща. А междувременно Елвира не спираше да бърбори оживено.
— Сигурно се питаш защо пътуваме със „Сан Андрес“, след като съпругът ми има два кораба. Истината е, че вече не издържам. И му казах: „Стига толкова, Торибио! Ако искаш да те придружа при следващото ти пътуване, трябва да имам подходящи условия!“. Не понасям смрадта на корабите му, нито стенанията от трюмовете. „Сан Андрес“ също не мирише на рози, но поне мога да спя спокойно.
Амелия осъзна, че в компанията на тази колкото общителна, толкова и неприятна жена пътуването ще й се стори безкрайно. Трябваше да положи неимоверни усилия, за да запази приличие и да прикрие истинските си чувства. Началото не се получи добре, защото Елвира забеляза твърдото изражение на лицето й:
— Какво ти е?
— Само леко неразположение. Сигурно е от нещо развалено…
Амелия не лъжеше.
— Ще те заведа в градината — любезно предложи Елвира.
Амелия я последва доста объркана, докато най-сетне разбра за какво става дума. „Градината“ се оказаха няколко дървени нужника, които се издаваха извън борда на кораба. Амелия си помисли, че час по-скоро трябва да помоли за нощно гърне в каютата.
Елвира й пожела скоро да се почувства по-добре и се сбогува с нея до часа за вечеря.
На път за никъде
I.
Стъмни се и настъпи време за вечерята с капитана. Алонсо не беше поканен на банкета, но това не го тревожеше. Предпочиташе да похапне и да прекара вечерта с останалите моряци край огъня, запален на палубата. Боецът не обичаше да си губи времето. Целта му беше да се сприятели с екипажа, защото знаеше, че има опасност случайно да падне зад борда и тогава щеше да разчита някой от тях да му се притече на помощ.
Същия следобед той бе взел назаем мускета на един от стражите и беше стрелял няколко пъти в небето. Върху дъските на палубата нападаха половин дузина корморани (един от тях за малко да уцели по главата часовоя), а седмата птица потъна в морето. Всички останаха смаяни не само от точния мерник на Алонсо, но и от геометричната прецизност, с която бе улучил кормораните в полет и бе изчислил траекторията, по която да паднат точно на палубата. Така той веднага си спечели място сред артилеристите, обслужващи оръдията и аркебузите на „Сан Андрес“, макар и ясно да им изказа предпочитанията си към мускетите.
Според моряците кормораните, печени на жар, имали вкус на патица или печен гарван. Алонсо не можеше да потвърди или да отрече твърдението им, защото никога не беше опитвал месото на злокобната птица. Беше чувал, че гарваните отнасяли душите на мъртвите в ада. Обаче беше ловувал гълъби, птиците на Светия дух, и не изпитваше никакво колебание да ги разкъса и изяде. Когато беше гладен, всички религиозни предразсъдъци у Алонсо се изпаряваха. Кормораните се оказаха вкусни и понеже хората не бяха много, всички останаха доволни от порциите си.
26
Аболиционизъм — политическо движение от крал на XVIII и началото на XIX век за премахване на робството. — Б.пр.