II.
Хулиан влезе в капитанската каюта, придружен от Амелия. Егиньо вече ги очакваше, а слугата му приготвяше масата. Помещението вероятно се ползваше като кабинет, защото не се виждаше никакво легло. Само маса, столове, шкафове и рафтове с навигационни уреди — секстант, компас, морски карти, типичен реквизит от пиратските филми, които Хулиан толкова харесваше като малък. В дъното имаше няколко напукани капандури, наклонени по извивката на корпуса. Ако съдеше по детските конструктори, с които като малък беше строил галеони, над капитанската каюта вероятно се намираше мостикът с командния рул. Егиньо потвърди, че е точно така. Над главите им беше кабината на кормчията. Всъщност кормчиите бяха трима, но още не се бяха върнали на кораба.
Започнаха да пристигат и другите поканени. Първо се появи Хил де ла Торе, помощник-капитанът, който се оказа дясната ръка на Егиньо. Дойде и Педро Ромеро, боцманът, последван от търговеца на роби и съпругата му. Последният гост беше адмирал Луис Фернандес де Кордоба. Присъствието му на вечерята бе истинска чест — той имаше най-много власт и отговорности в целия конвой и командваше флагманския кораб, който щеше през цялото време да пътува начело на флотилията.
Когато осмината поканени заеха местата си край масата, корабният юнга внесе блюдата. Името му беше Франсиско Лойола, въпреки че капитанът го наричаше Пакито. Личеше си, че офицерът цени момчето и се отнася с него почти бащински. Обясни им, че Пакито знае да чете и пише на латински и че е много буден младеж. Мислел още през това пътуване да го повиши от юнга в свой личен адютант.
Амелия се впечатли от образованието на хлапето.
— Знаете ли къде е учил латински? — попита тя. — Такова обучение не е достъпно за обикновен юнга.
— При някой свещеник предполагам…
Поднесоха първото ястие, което им беше малко трудно да разпознаят. Според някои от сътрапезниците било севиче27, според други — салпикон28. Особено ги изненадаха парченцата авокадо в ястието, но всички се съгласиха, че е вкусно и има чудесен аромат. Карибската яхния от свинско месо с пържени банани също произведе добро впечатление. Като десерт, за освежаване, донесоха фруктиера с нарязани плодове — гуаяба, ананас, чиримоя и някаква разновидност на мушмули, наречени „мамонсийос“. Хулиан се наслади на всички блюда. Не се бе и надявал кухнята на Кралския флот да е толкова изискана. По-скоро се бе опасявал от обратното. Помощник-капитанът обаче се почувства длъжен да ги предупреди, че продуктите няма винаги да бъдат с такова добро качество.
— След осмия ден на плаването — каза той — менюто ще бъде сведено до половин унция сухари, парче свинско или риба и шепа ориз, смесен с нахут. За пиене се полага по половин ока вино и три чаши вода с оцет.
Изражението на Хулиан се промени. Несъмнено ги очакваше трудно пътуване.
Разговорите за храна и хранителни доставки припомниха на капитана, че не бе дал пари на Хил де ла Торе за попълване на лекарствата в корабната аптечка. Заради жълтата треска те бяха намалели значително. Естествено, операцията по попълването на запасите в Картахена трябваше да протече под надзора на корабния лекар. За щастие, откакто Хулиан работеше в Министерството, се беше запознал с всички мазила, балсами, настройки и еликсири от предишните векове.
Капитанът стана от масата и отвори един от близките шкафове. Там имаше малко ковчеже, от което извади едно златно ескудо и го връчи на Хил де ла Торе. Според него то щеше предостатъчно да покрие всички разходи за лекарства, макар и помощникът му да направи скептична физиономия.
После сътрапезниците попитаха адмирала дали вече е известна точната дата за отплаване на флотилията. Фернандес де Кордоба отговори, че през следващите четирийсет и осем часа щяло да стане ясно. Трябвало да са в пълна готовност, но не искал да издава тази чувствителна информация, защото можела да достигне до ушите на пиратите. Пътят от Картахена де Индиас до Хавана бил най-опасният, защото щели да пътуват натоварени със сребро, а щял да ги охранява само един кораб. Останалите кралски бойни кораби щели да се присъединят към конвоя чак в Куба.
Двамата капитани си припомниха стари случки. Разказаха как веднъж в Хавана трябвало да изчакат един от корабите на флотилията, който закъснявал. Положението било трагично. Трийсет и шест галеона били закотвени в пристанището, а през това време плащали надници на моряците и бързо развалящите се продукти гниели в трюмовете. Ако не потеглели през първата половина на август, съществувал риск да ги застигне сезонът на ураганите в Бахамския проток. Бързо дошъл 15 август, а те още не били вдигнали котва… Тогава адмирал Фернандес де Кордоба разпоредил да отложат обратното плаване за следващата година — твърде неприятно решение, което обаче спасило живота на мнозина.