Докато разказваха за разни морски битки, маслото в двете лампи догоря и гостите останаха в мрак. Само през люковете едва мъждукаха звездите по небето. Това би могло да бъде чудесно оправдание да се оттеглят за сън, но капитаните бяха добри събеседници и се бяха разгорещили. Останалите гости не искаха да ги прекъсват. Педро Ромеро любезно стана от масата, за да се заеме с пълненето на лампите, но капитанът се възпротиви, защото тази вечер той бил домакин и щял да се погрижи за всичко.
— Пакито! Ела да налееш масло в лампите!
Вратата се отвори и Пакито се промъкна като сянка. После отнесе двете лампи, за да ги напълни с масло. Сътрапезниците от преди XX век продължиха разговора, без нищо от това да им прави впечатление. Хулиан обаче приемаше липсата на светлина като нередност. Когато беше дете, мразеше кратките спирания на тока. Щом прекъснеха електричеството, той оставаше загледан в последния проблясък на екрана на телевизора и му се струваше, че апаратът е виновен за тъмнината. После майка му поглеждаше през прозореца и произнасяше ужасяващите думи: „Не е само у нас“, с което искаше да каже, че ще останат без ток, докогато решат господата от електрическата компания.
Като малък Хулиан се натъжаваше, ако трябваше да отиде да спи със свещ в ръка. Мислеше си, че това може да става само по време на война, а той не беше преживявал подобна трагедия. Времето и работата му в Министерството го научиха, че истинската нередност всъщност е разхищението на светлина до късно през нощта.
III.
Щом вечерята най-сетне приключи, Хулиан и Амелия се оттеглиха в каютата си, където ги чакаше Алонсо. Беше се измъкнал от общото помещение под предлог, че отива да занесе прясна вода на господарите си. Хулиан разгърна жакета си и от него на рогозката паднаха две гуаяби и едно авокадо. Беше се възползвал от угасването на лампите по време на вечерята, за да отмъкне незабелязано малко плодове. Сподели, че бил на косъм да задигне цял ананас от фруктиерата, но той бил твърде бодлив и трудно щял да го скрие под дрехата си. Амелия се възмути. Ако го бяха забелязали, можеше да им навлече сериозни проблеми. Хулиан безцеремонно и отвърна:
— Възмутително е да си легнеш с пълен стомах, без да споделиш храната си с Алонсо, само защото се води наш слуга.
Алонсо побърза да ги успокои, че тази вечер стомахът му е напълно доволен. Въпреки всичко Хулиан настоя да вземе плодовете без повече възражения. Вероятно защото гуябата съдържа шест пъти повече витамин C от портокалите. Авокадото го беше взел по погрешка — пипнешком в тъмнината го бе объркал с гуаяба, но каза на боеца да вземе и него. Посъветва го да яде плодове сега и винаги когато има възможност, защото през следващите седмици щяло да бъде много по-трудно да ги намират. Иначе можел да се разболее от скорбут и да загуби зъбите си по време на пътуването.
Когато настъпи време за сън, Алонсо за пореден път отклони предложението на другарите си да спи при тях на пода в каютата. Щом щял да пренощува на пода, предпочитал да бъде на открито заедно с моряците. Хъркането и зловонието в затворените помещения му напомняли за времето, когато служел в елитните войски на Фландрия.
Алонсо се измъкна от каютата на патрула незабелязано и без много шум, въпреки че дъските скърцаха дори само при дишане. В коридора бе тъмно като в рог, но той пипнешком успя да се добере до вратата, водеща към предната палуба. Дръжката обаче се изплъзна от ръката му и вратата се хлопна с всичка сила. Трясъкът събуди капитан Егиньо, който вече бе заспал в каютата си на другия край на коридора. Той обаче не стана от леглото, а само се завъртя в чаршафите си, за да се намести по-удобно за сън.
IV.
Алонсо се поразходи по палубата. Проклетото клатене на кораба и постоянното чувство за дебнеща опасност не му позволяваха да заспи. Дори фенерът на носа не беше запален, но звездите хвърляха достатъчно светлина.
Докато се разхождаше, случайно се натъкна на пясъчния часовник на кормчията. Беше висок около една стъпка и тежеше около половин ароба29. Обърна го и внимателно загледа падащия бял пясък. Всяко обръщане траеше трийсет минути. Алонсо не знаеше, че в открито море осем обръщания на пясъчния часовник са една смяна, а шестнайсет — една вахта. Изпитваше истинско възхищение от изобретенията на светлите умове — арбалета, аркебуза, запалката… Имаше и други обаче като електричеството, интернет и самолетите, които според него влизаха в категорията на дяволските открития и човек не биваше да им се доверява.