— Никой няма да се подложи на нов разпит, особено от теб.
— Ще бъде като непреднамерен разговор. Ако капитанът усети, че душа прекалено много, и да му кажа, че ковчежето още не намерено, защото някой го е скрил. Може би съучастник или самият крадец.
— Не се забърквай в неприятности!
— Довери ми се, Хулиан! Трябва ми само един ден. Докато разследвам, ти се заеми с Алонсо. Следи стражите да му дават вода и храна и да не му направят нещо лошо. Измисли някакъв медицински преглед, за да го посетиш. Не се отделяй от него, докато не те изгонят. И му кажи да не се тревожи, защото ще го измъкнем.
Хулиан изпълни заповедите. В края на краищата тя беше началникът.
XI.
Първият заподозрян в списъка на Амелия беше Педро Ромеро, боцманът — мъж, изглеждащ на около петдесет години, но морският живот беше толкова труден, че вероятно беше доста по-млад.
Реши да започне с него, не толкова заради наличието на „мотив, средство и възможност“ за кражбата в сравнение с всички останали. Просто беше единственият, който бе предложил да напълни лампите с масло, но капитанът му бе казал да си седи на мястото. От масата до шкафа с парите имаше само две или най-много пет крачки, в зависимост от коя страна е седнал човек. Боцманът бе имал достатъчно време да ги измине и отново да се върне при гостите, след като е скрил ковчежето под дрехите си. При всяко положение Амелия не изключваше възможността друг от присъстващите да се е възползвал от тъмнината и суматохата на момента и незабелязано да е станал от стола си, за да отмъкне парите.
Младата жена свари Ромеро зает с подреждането на товара — дузина сандъци, които бяха пристигнали с последната баржа.
— Още ли товарите среброто?
— Днес привършваме, госпожо. Не е за вярване, че при толкова кюлчета сребро някой се тревожи за двеста и петдесет златни ескудос.
Боцманът поднесе на тепсия темата, по която Амелия искаше да разговарят. Сега само трябваше да се възползва от случая:
— Били са заплатата на капитана.
— Капитаните на галеони печелят много повече — отбеляза боцманът. — Разбирам, че е огорчен от загубата, но с удоволствие бих предпочел да съм на негово място.
— Богат човек ли е капитан Егиньо?
— Със сигурност е по-богат от мен. И от вас. Състоянието му е на сигурно място в имението му в град Сан Себастиан.
— Вие не сте бискаец, нали?
Амелия сполучи, като използва това прилагателно, защото в Южна Америка наричаха „бискаец“ всеки човек, който говореше езика на баските, тоест беше от трите привилегировани провинции33 или от Навара.
— От Чиклана съм. Нямам нищо против северняците. Възхищавам се, че заемат най-важните постове във флота, при положение че Управлението за търговия с Индиите е в Севиля.
— Това може би се обяснява с традицията и заслугите на бискайските мореплаватели. Вие винаги ли сте бил моряк?
— Не, госпожо. Преди да се кача на корабите, петнайсет години работих в корабостроителниците в Кадис.
— А отдавна ли сте на „Сан Андрес“?
— Откакто е пуснат на вода. И тук ще си остана. Мое задължение е да го познавам като петте пръста на ръката си.
— Това не е ли задължение на капитана?
— „Сан Андрес“ вече е сменил трима капитани. Те си отиват, аз оставам.
— Разбирам. А каква точно е работата ви?
Боцманът я погледна учудено. Не беше типично за една дама да задава толкова въпроси.
— Простете любопитството ми — побърза да се извини Амелия, — но трябва с нещо да убивам времето си на кораба.
Ромеро се усмихна.
— Разбирам ви. Животът тук е истинско мъчение, ако човек няма какво да прави. А други имат толкова много работа, че за тях е също е мъчение.
Боцманът беше странна смесица от грубоватост и добри обноски. Ако трябваше да го опише, Амелия би отбелязала, че откакто го бе видяла за пръв път, нито веднъж не го бе забелязала да плюе. Опитваше се обаче да не позволи симпатията й към него да повлияе на разследването й. Не се оказа чак толкова трудно. Тогава забеляза, че Ромеро носи същия жакет от груб плат, с който беше облечен и предната вечер. Дрехата му бе достатъчно широка. Спокойно би могъл да скрие под нея ковчежето.
Докато Амелия обмисляше всичко това, Ромеро продължи да обяснява какви са работните му задължения, а те не бяха малко. Трябваше да се грижи за корабните системи и да следи за правилната им употреба, да ръководи моряците според заповедите на капитана и да следи за дисциплината на борда.
33
Трите бискайски провинции (Биская, Гуйпускоа и Авила) в миналото са били освободени от някои данъци заради това, че пазят северната граница на Испания. — Б.пр.