Хулиан за малко да се изсмее. „Мошенико“ му прозвуча смешно. Това ли беше най-тежката обида, която Амелия можеше да произнесе? Пакито заслужаваше много по-лошо определение. Беше се възползвал от факта, че вината за кражбата бе паднала върху Алонсо, когото може би щяха да екзекутират заради престъпление, което не бе извършил. Какъв кучи син!… Без да се замисля, Хулиан замахна и удари момчето по врата.
След раздялата си с капитана Амелия се бе промъкнала в общото помещение, където спяха моряците. Беше преровила торбата на юнгата, но не бе открила парите. Сега колкото и да го заплашваха, Пакито мълчеше и отказваше да признае къде е ковчежето. При цялото боричкане и дърпане обаче, ризата на юнгата се бе раздрала на гърдите. Амелия забеляза, че под нея момчето носеше превръзка около тялото си. Бинтът можеше да предпазва някаква рана, но младата жена заподозря, че под него Пакито крие нещо друго. С рязък жест тя дораздра ризата му.
— Хулиан, помогни ми да свалим тази превръзка! — заповяда Амелия.
Пакито се опита да ги ухапе, защото само челюстите му бяха свободни, но не успя да ги спре. Превръзката беше много стегната и те с мъка успяха да развържат възлите й, но накрая я свалиха. 250-те златни ескудос не бяха единственото, което намериха там. Пакито имаше женски гърди. Амелия пребледня. Хулиан никога не беше гледал с такава изненада женски гърди. Може би когато беше на тринайсет и тайно прелистваше „Интервю“36, но тогава изненадата му беше от друг вид.
— Той е жена! — възкликна изумен.
— Пуснете ме! Задръжте парите и ме пуснете!
— Много грешиш, Пакита! Откраднала си парите, сега е твой ред да полежиш в трюма.
— Много ви моля. Ще върна парите, но не ме издавайте на капитана!
Амелия още не можеше да дойде на себе си от изненадата. Метна парче от ризата върху гърдите на момичето и най-сетне промълви:
— Ти не си Пакито Лойола. Кръщелното ти име е Каталина, нали?
Юнгата с ужас потвърди. Беше също толкова объркана от това прозрение, колкото и Хулиан. Амелия не само беше извънредно умна, но сякаш имаше ясновидски способности.
— Каталина де Ераусто, предполагам?
Момичето отново кимна. Хулиан продължаваше да не разбира.
— По дяволите! Откъде знаеш това? Познаваш ли я?
Амелия стана и дръпна колегата си в ъгъла.
— Познавам я… от литературни източници — прошепна тя в ухото му. — Каталина де Ераусто е прочутата монахиня-лейтенант.
— Звучи ми като „Сестра Ситроен“37. Не съм чувал за нея.
— Монахинята-лейтенант… била е послушница, но станала войник. Почти през целия си живот ходела облечена като мъж. Тя е една от най-противоречивите и необикновени фигури от времето на Златния век.
— Съгласен съм, че сигурно е противоречива. Обаче е крадла.
— И по-лоша ще стане, но не можем да я предадем на капитана. Трябва да доживее до шейсет и пет години.
— Тогава какво предлагаш да направим?
Каталина де Ераусто
I.
— Монахинята-лейтенант се родила преди осемнайсет години в Сан Себастиан. Когато била на четири, я изпратили в доминикански женски манастир и я оставили там. Щом навършила петнайсет години, тя избягала, защото една от монахините я биела. След бягството си захвърлила расото, преоблякла се като мъж и си остригала косата. Слугувала в различни домове от Витория до Валядолид и обратно в Сан Себастиан. Навсякъде я ценели заради храбростта й. Някои от стопаните си напуснала, защото била откраднала от тях пари, за да преживява. От други избягала, защото семейството й я следяло по петите. Веднъж по време на сбиване ранила някакъв младеж и за няколко месеца я хвърлили в затвора. Животът й не бил лесен. Най-сетне решила да се добере до Санлукар и там да постъпи като юнга на кораба на Естебан Егиньо от Кралския флот.
— Амелия, защо ми разказваш всичко това?
Алонсо се чувстваше объркан. Току-що го бяха освободили, след като Амелия и Хулиан бяха завели юнгата при капитана, без да му разкриват, че е жена.
Очите на Егиньо се навлажниха, когато разбра, че обичният му Пакито е неблагодарен крадец. Предателството на близък човек винаги е по-болезнено, отколкото това на непознат.
След като си върна откраднатите 250 златни ескудос, капитанът нареди да затворят виновника и да освободят невинния Алонсо. После поиска извинение от семейство Мартинес за причинените им неудобства и в знак на великодушие, нетипично за епохата и положението му, дори се извини и на слугата им.
36
Седмично испанско списание, известно с тона, че публикува разсъблечени и голи папарашки снимки на знаменитости. — Б.ред.
37
Исп. филм (1967), в който се разказва за монахини от сиропиталище, каращи ситроен. — Б.ред.