Понеже беше краят на седмицата, всичко изглеждаше спокойно. Само двама леко разсеяни местни пътници питаха на гише „Информация“ кога е следващият влак за областта Арагон. По разписание той трябваше да пристигне след по-малко от час, но беше всеизвестно, че винаги закъснява.
Албер бе дошъл в Канфранк преди три години по назначение и дори не подозираше, че днес ще бъде последният му работен ден на този пост. Освен това не знаеше, че вече няма да бъде главна свръзка на съюзническия шпионаж в Испания. Още по-малко можеше да си представи, че по ирония на съдбата този ден ще промени завинаги историята на човечеството.
IV.
— Лола. Казвам се Лола Мендиета. Приятно ми е.
На лицето на младата жена се изписа хладна усмивка, неизвестно дали заради студеното време или от притеснение.
Последния път, когато Министерството се поинтересува от Лола, тя беше преминала четиридесетте и знаеше, че неизбежният й край наближава. Сега, макар и по-млада, тя притежаваше същите чар, характер и смелост, макар че защо да се лъжем — жестовете й бяха по-естествени и нямаше никакви бръчки. Ето на какво са способни само някакви си двайсетина години.
— Джон Робъртс Мартинес. Радвам се да се запознаем, сеньорита.
Стройният непознат, застанал пред Лола, бе навършил четиридесет. Въпреки английското име и рижата му коса, тя остана изненадана от перфектния му испански с лек андалуски акцент. Джон беше син на Чарлс Робърт Джулиан, британски служител в мините на Риотинто, един от основателите на „Риотинто Баломпие“39 в края на миналия век.
Освен всичко друго той беше и ключова фигура в усилията веднъж завинаги да се приключи с Хитлер След успехите на Съюзниците в северна Африка следващата битка щеше да бъде в Сицилия. Това обаче щеше да стане след няколко седмици. Сега, точно в този момент, единственото важно нещо бе срещата на двамата непознати в Канфранк.
Погледите им бегло се засякоха за миг. Почувстваха, че са сами на света, че никой и нищо — дори и войната — не може да застане между тях. И двамата се зарадваха на тази среща. Макар и да не знаеха нищо един за друг, се харесаха. Лола си помисли, че да си агент и да попаднеш на привлекателен непознат понякога може да се окаже доста интересно.
Лола и Джон бяха заобиколени от стотици хора в тържествената зала на грандхотел „Канфранк“, намиращ се точно до гарата. Край тях елегантно облечени мъже и жени танцуваха прекрасен валс под великолепните кристални полилеи. Германските офицери стояха встрани от дансинга и се опитваха да ухажват арагонските девойки, заговаряйки ги на смешен испански. За тяхно съжаление обаче, всички момичета приличаха на Агустина Арагонска40 — едновременно резки, несговорчиви и твърдоглави. Единственото, което постигаха с тукашните дами, бе да ги поканят на чаша пунш, топъл шоколад или друга напитка. Само толкова. С други думи, както биха казали на немски, ако имаха подобен израз — „плакнеха си очите“.
Леко предизвикателно Лола заяви на новия си познат, че предпочита пасо добле, но ако свирят нещо друго, също може да танцува. Джон, от своя страна, й прошепна на ухото, че обожава фламенко. Ако искала, някой ден можел да й покаже. Тя се изчерви. Тогава Джон направи лек реверанс и предложи на Лола дясната си ръка. Тя му подаде своята и двамата се завъртяха в такт с музиката. Младата жена се остави да бъде водена, но само в танца. Във всичко останало, което засягаше и двамата, правилата диктуваше тя. После заговориха за плановете за осъществяване на мисията им.
Докато музиката свиреше „На хубавия син Дунав“ от Йохан Щраус и гостите танцуваха, в залата влезе Албер. Началник-гарата поздрави всички познати по пътя си. Разнородната смесица от шпиони, войници и богаташи от толкова много националности, събрани в този микрокосмос, накара французина леко да се подсмихне.
Да, времената бяха трудни.
Да, много хора страдаха.
И да, бъдещето на човешката раса беше под заплаха. Обаче изкушението да бъдеш част от историята и да го осъзнаваш бе неустоимо. Освен това така никога не му оставаше време да скучае.
Началник-гарата търсеше някого сред тълпата. Лола. Двамата се спогледаха и леко, едва доловимо си кимнаха. Време беше. Моментът бе настъпил.
39
„Риотинто Балонпие“ е футболен отбор, основан от служителите на мините, по онова време собственост на британска компания. Чарлс Робърт Джулиан е съосновател и един от първите играчи в този отбор. Участвал е в Олимпийските игри и Антверпен през 1920 г. — Б.пр.
40
Агустина Арагонска (1786–1857) — испанска героиня от защитата на град Сарагоса по време на Войната за независимост от Франция. — Б.пр.