V.
Лола свали дългата си жълта плисирана рокля с бюстие с кафяви декорации. Това беше единствената й официална дреха и й напомняше за Флорентина, майка й. Беше неизбежно. Винаги така елегантна, поддържана, красива…
Като малка Лола гледаше в захлас как жената, която й бе дала живот, се приготвя за опера или някое друго светско събитие. Мечтаеше някой ден да се облича като нея. Но после дойде Гражданската война и всичко свърши. Завинаги. Майка й й липсваше. Много.
— Вече можете да се обърнете, господа — каза Лола, след като си облече семпла сива пола и си закопча блузата в задната стаичка на чистачките.
Джон бе преоблечен в скромен костюм, а Албер все още приличаше на пингвин с елегантния си фрак. Двамата я послушаха.
— Трябва да побързаме. Влакът пристига навреме.
Албер осъзна, че откакто изпълняваше длъжността на началник-гара, никога не бе произнасял тези думи. Колко странно! В Канфранк времето беше относително. Но очевидно днес не беше така.
Французинът връчи на двамата надлежно фалшифицирани паспорти и документи. Джон и Лола сега бяха Мануел и Кармен, семейство, което се връща от меден месец в Марсилия на път за Сарагоса. Лола се беше преобразявала в съпруга, дъщеря, сестра и племенница на десетки непознати за трите години, през които работеше като таен куриер. Струваше й се, че не бе имала друг живот. Или поне не си го спомняше.
С Албер се бяха запознали в Париж през 1940 година и именно той я вербува за каузата. Докато бягаше от режима на Франко, Лола обиколи цяла Франция и накрая започна да помага в интендантското обслужване на Съпротивата. Когато шпионските мрежи започнаха да функционират благодарение на прочутия полковник Реми, няколко жени се включиха като тайни агенти. Разнасяха съобщения от Париж до Лондон с влака, който ежедневно минаваше през Канфранк на път за Сарагоса, Мадрид и Лисабон. Лола беше една от тези жени. Несъмнено най-добрата.
Тримата напуснаха стаичката, без да подозират какво ги очаква. Скърцането на траверсите, шумът на парната машина и острото изсвирване на Гастон, верния помощник на Албер, известиха пристигането на влака за Сарагоса. Няколко минути по-рано от разписанието…
VI.
Кръчмата „Марако“ на гара Канфранк беше нещо като американското „Рикс кафе“41, но с пастис, евтини цигари и прегорели пръжки. Тук се срещаха хора, които имаха какво да крият, без да знаят кой е човекът до тях. Или може би знаеха…
Сред посетителите беше и сержант Тобиас Краузе от Шуцщафел, по-позната като страховитата „СС“. Беше облечен в селски дрехи. Имаше вече побелели коси и мразеше студа. Ужасно много. Дори повече и от евреите. Това обаче никога не би го изрекъл публично. Не би било разумно.
Докато поглеждаше нетърпеливо ръчния си часовник, той забеляза двойката, която само след минути трябваше да убие. Чакаха вече пристигащия на гарата влак, който идваше малко преди предвидения по разписание час.
Нямаше съмнение, че е тя — Лола Мендиета. Косата й беше различна, но не можеше да го заблуди. Испанката бе придружена от доста висок червенокос мъж, който нямаше как да не бъде забелязан. Тази дяволска жена му се бе изплъзнала при последното й пътуване до Сарагоса и бе пренесла Бог знае какви документи, за да помогне на враговете на германския народ. Днес обаче щеше да й е за последно.
След фрау Лола и рижавия щеше да очисти и куция негодник. Този проклет французин бе мамил всички в продължение на толкова години. С Албер Льо Ле щеше да рухне и цялата им организация. Проклетите гадове рано или късно щяха да умрат и Съпротивата вече нямаше да може да прехвърля евреи и тайни документи през Канфранк. Сега обаче трябваше много да внимава. Налагаше се сам да се заеме с всичко, не можеше да разчита на никого, защото не се намираше на германска земя. Проклетите испанци и техния неутралитет! Всички бяха страхливци…
След елиминирането им работата му щеше да приключи и можеше да се оттегли на по-топло място, както му бяха обещали началниците. В Танжер например би било добре…
Тобиас плати кафето и излезе от кръчмата.
VII.
Кондукторът отвори вратата на купето с израз на човек, уморен още откакто се е родил. Лола и Джон седяха вътре като най-обикновено семейство.
— Моля, билетите ви за проверка.
Леко притеснен, Джон потърси в джоба на сакото си и подаде билетите на кондуктора.