„Мама им стара! Цяла сутрин не спряха да чукат“, изруга наум.
При такъв шум не можеше да се съсредоточи. А днес трябваше да прегледа доклада за случилото се с най-добрия му патрул при мисиите с Елиас Сотока и монахинята-лейтенант. Какъв ужас! Слава Богу, че всичко приключи! След преживяното горките му агенти заслужаваха малко почивка.
Дан! Дан! Дан!
— А така! По-силно чукайте! Не спирайте!… И всичко това заради проклетото парно отопление — подвикна заместник-министърът.
В офиса му влязоха Ернесто и Ирене. Сега трябваше да изчакат само членовете на патрула, за да приключат доклада.
XI.
В офиса на Ангустиас шумът от поправката на парното беше малко по-приглушен, но въпреки всичко бе много неприятен. Най-лошото от всичко обаче беше настроението на Салвадор. Ангустиас си помисли, че денят ще бъде много дълъг. Наближаваше единадесет, а още не беше намерила пет минути за обичайното си кафе с мляко.
Телефонът й иззвъня. Обаждането беше за Салвадор от сеньор Фермин Сейсдедос, заместник-министъра от 1943 година. Колко странно! Сигурно се е случило нещо лошо, щом иска да се свърже с шефа. И не грешеше.
XII.
Коридорите към порталите на времето не бяха пощадени от ремонта на сградата. Всичко беше надолу с главата заради поправката на парното. В един от тях двама работници, облечени във вечните сини гащеризони, току-що бяха преустановили работа. Почивката за закуска беше свещена. Като същински Пепе Готера и Отилио42 двамата майстори започнаха да коментират какво са им сложили в кутиите за обяд днес техните съпруги (а именно, чушки с яйца и прочутите наденици от Кантимпалос). Обсъдиха също така и упоритостта на Кристиано Роналдо да не бележи голове на най-важните мачове. Все обикновени неща, но за тях истински вълнения.
Алонсо, Амелия и Хулиан влязоха през портал 007 (всяко съвпадение е случайно) и минаха покрай работниците. През 1603 година Кадис беше весел град, шумен и пълен с живот. С удоволствие биха останали още няколко часа да го поразгледат, но дългът и натрупаната умора през последните седмици на пътуване с кораба си казаха думата.
Порталът в църквата на Санта Крус, току-що реконструиран от главния архитект на областта — Хинес Мартин де Аранда, имаше тесен вход и затова пътуването към настоящето се оказа малко неудобно и за тримата членове на патрула.
Амелия продължаваше да обмисля как да оправдае пред родителите си многото дни, през които я беше нямало, и благодарение на това успя да забрави за Пасино.
Алонсо най-много от всичко копнееше да се върне при Елена и да почувства близостта й.
Хулиан още не можеше да се опомни, след като установи, че изпитва чувства към Амелия.
Както се пееше в една песничка, всеки бе потънал в проблемите си.
XIII.
Салвадор вдигна слушалката на телефона. Сериозният му вид издаваше, че обаждането е важно. След като разговорът свърши, Ернесто попита заместник-министъра какво иска от него колегата му от 1943 година, но Салвадор не отговори, замислен за нещо друго. За да стопи напрежението, Ирене се опита да се пошегува, но явно на никого не му бе до смях. Не и днес.
От другата страна на линията заместник-министър Сейсдедос, човек с кръгли очилца и птича физиономия, също затвори телефона. Видя, че вече е време да се прибира. У дома го чакаше любопитната му сестра с хиляди въпроси за работата му и за изминалия ден. Не би могъл да сподели нищо с Петра! Само след две минути целият свят щеше да знае за съществуването на Министерството. Не й трябваха нито интернет, нито социални мрежи, нито тъпани, за да го разгласи. Наричаше я „Черната радиостанция“.
— Черната радиостанция за клюките дава гаранция.
Фермин се засмя на собственото си остроумие. После започна да събира нещата си и се замисли как по негово време Министерството бе достигнало до подобно положение.
Жалко! А какви бяхме някога! Ако Исабел Католичката, Филип II или Карлос III можеха да ни видят отнякъде…
Министерството на времето нямаше да запомни 1943 година като една от най-успешните си, меко казано. Гражданската война бе парализирала дейността му, а след победата на Франко се взе единодушно решение тайната за съществуването му да си остане завинаги скрита. Новият държавен глава не биваше да научава за Министерството! И така си остана през всичките четиридесет години на зловещата му диктатура.
42
Герои от комикси — единият е майстор, който само командна и внимава да не се изцапа, а другият — чирак, който мисли само кога ще има почивка за закуска. — Б.пр.