— Бихте ли ни препоръчали къде можем да пренощуваме в околността? — попита Амелия.
— Наблизо няма нищо подходящо, сеньора. Но знаете ли, горе имам стаи за гости. Евтини са, чисти и всеки месец сменяме чаршафите.
— Много благодаря — отвърна Хулиан и си каза, че ако стаите миришеха като стопанина, щяха сериозно да се минат.
Амелия си помисли същото, но Алонсо не се впечатли. Беше свикнал и с по-лоши миризми.
Щом човекът се отдалечи, боецът огледа по-внимателно заведението. Трима клиенти край бара спореха на висок глас кой е по-добър тореадор — Манолете или покойният Хитанильо ди Триана. Поглъщаха жадно чашите си със „Слънце и сянка“53 и изглеждаха като да не бяха спали цяла нощ.
Докато патрулът обсъждаше дали да установи щаба си на това място, претъпкано с мухи, прах и паразити от цял век, разговорът между пияниците се изостри още повече. Спорът бе започнал от изявите на Кучарес54, но скоро се бе преместил на политическа почва. Раните от Гражданската война бяха прекалено скорошни и още не бяха зараснали. Карион помоли клиентите си да говорят по-тихо. Не искаше проблеми в заведението. Пияниците обаче не му обърнаха никакво внимание и продължиха да спорят за война и отмъщение. Само че сега жертвите не бяха бикове, а хора.
— Мнозина отърваха кожите. Но има време, ще си го получат.
Алонсо поклати мрачно глава.
— Всички войни са тъжни — въздъхна той, — но е още по-тъжно, когато не са спечелени честно. — После заяви: — Пикае ми се. Отивам до клозета.
Боецът се отправи към нужника, но минавайки покрай бара, не можа да се сдържи и хвърли презрителен поглед към пияните мъже.
Амелия и Хулиан се спогледаха за миг, след което и двамата сведоха очи. Откакто Хулиан се бе върнал от Филипините, отношенията помежду им бяха леко напрегнати. Не бяха така спонтанни, както преди. И двамата знаеха, че рано или късно трябва да го обсъдят, но както много пъти досега предпочетоха да отложат този разговор. Вместо това почти едновременно взеха чашите си отпиха по глътка бяло вино.
Пияниците продължаваха да се карат. Хулиан си припомни разказите на дядо си, който трябвало да се сражава срещу брат си само защото войната ги сварила в два различни града, завладени от две различни враждуващи страни. Така е при гражданските войни. Най-жестоки са от всички. Дядо му бе имал по-лош късмет от брат си. Бил на страната на губещите. Още си спомняше разказите му за десетте години, прекарани в изправителен лагер. „Изправителен“ — странна дума за прикриване на такава низост.
Скоро обаче забрави за премеждията на дядо си, защото мислите му бяха прекъснати от разговора на пияните мъже. Обсъждаха някакъв човек, намерен в канавка. При това не говореха за него със симпатия или състрадание.
— Така му се пада. Педераст!
Лицето на Хулиан помръкна. Мислите му отново се насочиха към Федерико55, както често се случваше. Колко ли хора са умрели като него само защото са различни? Амелия постави ръката си върху неговата.
— Няма да е зле, щом Алонсо се върне от тоалетната, да се махаме оттук. Ще потърсим друго място да пренощуваме — предложи тя.
— Да, така ще бъде по-добре. И аз отивам до тоалетната.
На път за там Хулиан продължи да чува как говорят за онзи „педераст“. Не можа да се сдържи и се обърна.
— Какво ви е направил онзи педераст? — попита предизвикателно.
Точно в този момент в кръчмата влезе нов човек — висок червенокос мъж. Щом видя, че вътре става нещо необичайно, се спря на вратата, макар и да не подозираше какво ще се случи в следващия миг. Един от пияниците се изправи и застана срещу Хулиан:
— Какво те засяга?
Хулиан се засмя.
— Нищо, просто дочух разговора ви и ми стана интересно.
Амелия въздъхна облекчено, явно спречкването щеше да се размине. Обаче не позна. Внезапно Хулиан се засили и блъсна с глава непознатия. Един от приятелите му се притече на помощ, замахна и повали агента на земята. Точно в този момент Алонсо се завърна от тоалетната и веднага разбра, че намесата му е неизбежна. Същото си помисли и Джон, който зае защитна стойка на боксьор.
За секунди започна бой, по-типичен за американски уестърн, отколкото за рибарска кръчма в Пунта-Умбрия, макар и с участието на фландърски пехотинец, парамедик от Карабанчел56 и оксфордски боксьор. Карион се изплаши за поминъка си и се втурна да спасява по-скъпите бутилки. През това време Амелия безпомощно клатеше глава. След няколко удара обаче всичко приключи. Алонсо, Хулиан и непознатият англичанин изхвърлиха от ринга тримата пияници.
54
Франсиско Архона Ерера (1818–1868), по прякор Кучарес, е прочут испански тореадор. — Б.пр.
55
Федерико Гарсия Лорка (1898–1936), испански писател, чието убийство в началото на Гражданската война се предполага, че е акт на хомофобия. — Б.пр.