Червенокосият се представи на патрула.
— Джон Робъртс Мартинес. Приятно ми е. За мен беше удоволствие да се бия редом с вас, господа.
Хулиан, Алонсо и Амелия се спогледаха. Поне вече бяха открили свръзката си.
V.
Ролята на Джон в операция „Минсмийт“ беше ключова, но не и трудна. Ако всичко вървеше добре, щеше просто да наблюдава. Ако ли нещата се объркаха, трябваше да уведоми Лондон за настъпилите усложнения.
Джон беше разсъдлив човек и не повярва, че появата на тримата непознати е случайна. Те му обясниха, че са приятели на Лола Мендиета и че плановете внезапно са били променени. Веднага му станаха симпатични и това го накара да им се довери.
При споменаването на Лола пулсът му се ускори. Беше прекарал с нея едва час, но не можеше да я забрави. Тя му бе спасила живота, но явно имаше и друга причина да продължава да мисли за нея.
Решиха да се разходят по плажа и тогава Хулиан заговори. От свои източници в Лисабон узнали, че Лондон се отказва от мисията. Джон остана смаян. Никой не му бе казал нищо такова. След толкова месеци работа…
— Трябва да проверя тази информация чрез началниците си — заяви англичанинът.
Наистина ли операцията бе отишла по дяволите? Не можеше да приеме за чиста монета подобно невероятно съобщение от непознати хора.
Тогава на свой ред Амелия продължи:
— Трябва да довършим операцията. Дължим го на Лола.
— Лола… жива ли е? — очевидно Джон се боеше от най-лошото.
Тримата от патрула не отговориха веднага. Пръв заговори Хулиан:
— Все още е жива.
Замълчаха и се загледаха в хоризонта. В далечината се виждаха рибарски кораби и лодки. Прибираха се у дома след тежък работен ден.
Джон въздъхна тревожно:
— Лондон не може да ме остави сам.
VI.
Юън Монтагю излезе от кабинета на началника си, генерал Дрифтууд. Окончателното отменяне на операцията, която му бе коствала толкова усилия, не беше добра новина за начало на деня. Като оптимист по природа обаче, единственото, което си помисли, бе, че за днес не може да се случи нищо по-лошо. Поне за това беше прав.
Монтагю имаше мек глас и остър, пронизващ поглед. Понеже беше изключителен патриот, през 1938 година се бе записал в доброволния резерв на Британския кралски флот. Заради юридическото му образование го разпределиха в отдел, където можеше да бъде полезен с познанията си, а оттам го прехвърлиха в Хъмбърсайд като официален сътрудник на разузнаването към Генералния щаб.
Сега той крачеше бързо по тъмните извити коридори на секретния център на британското разузнаване. Бе обещал на началника си за по-малко от три дни да организира нова мисия и затова мислите му препускаха като див жребец. Спомни си момента, когато бе утвърдена току-що отменената операция „Минсмийт“. Случи се преди четири години в бункер под лондонското Сити. Край кръглата маса имаше седем души, подобно на рицарите на крал Артур57. Понеже операцията бе строго секретна, той не знаеше самоличността дори на половината от тях.
Във вихрушката от идеи тогава се бяха родили петдесет и една възможности да измамят нацистите. В резултат от срещата бе изработен доклад със заглавие „Пъстърва“, който щеше да остане в историята на контрашпионажа. Едно от предложенията, а именно номер двайсет и осем, бе прочутата операция „Минсмийт“.
Сега британският офицер трябваше да се съсредоточи върху останалите петдесет предложения. Много от тях бяха напълно неизпълними — например да се вложат експлозиви в консервените кутии за германската армия, — или абсурдни — да хвърлят в морето големи топки, намазани с луминесцентна боя, за да привлекат подводниците на врага. Всички обаче трябваше да бъдат анализирани в конкретен контекст, като зрънца, от които можеха да покълнат други бъдещи планове.
От направените тогава предложения несъмнено най-доброто бе на сър Иън Флеминг58 и Монтагю си помисли, че ако се тръгне по тази линия… Една измама можеше да даде решение на проблемите им. Същевременно му хрумна и друга любопитна идея — да разхвърлят писма в бутилки с противоречиво съдържание, дошли уж от екипажа на измислена заседнала подводница. Не. Твърде неправдоподобно. Трябваше да измисли нещо друго. Офицерът стигна до врата с надпис „Зала 13“. Почука и влезе.
57
Броят на рицарите на крал Артур е спорен. Кръглата маса и Уинчестър има 25 места, но различни източници сочат между 12 и 150 рицари. — Б.ред.
58
Иън Ланкастър Флеминг (1908–1964), известен в България като Ян Флеминг, е английски писател, автор на поредицата за Джеймс Бонд. В годините на Втората световна война е работил в Британското военноморско разузнаване. — Б.пр.