После пристигнаха Амелия и Хулиан и импровизираният мач бе прекратен. На Амелия й беше втръснало от толкова футбол. Хулиан поиска топката и също направи няколко паса, за да си припомни времената, когато с приятелите си от квартала ритаха край Пуерта Бонита.
Двамата току-що бяха разговаряли със Салвадор и го бяха информирали за развоя на мисията. От Лола и Ернесто изглежда нямаше никакви известия, както и от командването на съюзническите войски. Трябваше да продължат операция „Албондигиля“ както бе предвидено по план.
Тогава от Института по съдебна медицина излезе един санитар и се приближи до Джон.
— Може да влезете.
II.
Стените на моргата бяха пропити със специфична миризма. Не беше прекалено неприятна, но съчетаваше смърт, влага и формалин и оставаше в носа часове наред. Групата тръгна по коридорите, облицовани догоре с бели плочки, и достигна до голяма зала с носилки, покрити с чаршафи. Членовете на патрула останаха отпред, само Джон влезе вътре заедно със санитаря.
В залата двамата мъже се приближиха до най-близкия труп. Джон леко надигна чаршафа. Беше нисък циганин на около двайсет години. Нещастникът се удавил край брега. Това обстоятелство го правеше много подходящ за мисията. Чертите му обаче не бяха британски, меко казано. Не вършеше работа.
После англичанинът попита дали няма друг подходящ труп, но санитарят поклати глава. Повечето били старци, с изключение на две деца, починали от туберкулоза. Нищо не можеше да се направи. Имаха още един ден, за да изчакат да докарат труп, отговарящ на всички условия. За момента разполагаха само с мъртвия циганин. Или трябваше да го вземе, или да го остави.
Джон реши да го остави.
III.
Централните улици на Уелва се подготвяха за предстоящото посещение на генерал Франко, част от победоносната му обиколка из страната. Всичко трябваше да бъде перфектно и работниците се трудеха неуморно. Сутринта бяха започнали да украсяват улиците, да монтират трибуна за манифестацията, да окачат знамена и да поправят фасадите. Няколко работници издигаха голяма триумфална арка при входа на булевард „Зундхайм“ и площад „Пунто“.
Джон ненавиждаше генерала и тези срамни приготовления. След Гражданската война страната бе потопена в лишения и на този фон подобни разточителства бяха прекалени. Сега обаче групата крачеше към автогарата и единственото, което трябваше да правят, бе да си отварят очите и ушите и да си затварят устата. Сетивата на англичанина винаги бяха нащрек и благодарение на това той започна да подозира, че са наблюдавани. Сподели го с другарите си. Може би си въобразяваше, защото знаеше, че Уелва е пълна с шпиони, но трябваше да са готови за всякакви изненади. Джон не грешеше. Още от предишния ден един мъж ги следеше и сега отново вървеше след тях. Дебнеше удобен момент, за да ги нападне.
Преминаха покрай немското консулство в града и се изненадаха от видяното пред него. На фасадата му висеше огромно знаме с черната свастика на нацистите. В сградата се разпореждаше Адолф Клаус, началник на Абвера60 за Андалусия, страховит и незаменим шпионин, който бе участвал в Гражданската война като член на легион „Кондор“61 Имаше добри връзки с испанските власти и от имението си край Уелва организираше саботажни акции и наблюдение на британските кораби в Гибралтар. Точно заради него бе предвидено операция „Минсмийт“ да бъде проведена в Уелва. Освен това съименникът му Адолф Хитлер му имаше пълно доверие. Ако Клаус повярваше, че Уилям Мартин и информацията му са верни, Фюрерът също щеше да повярва.
IV.
Седнали на пейка в старата автогара на Пунта-Умбрия, четиримата агенти очакваха пристигането на автобуса. Бяха минали през пощенската станция, където Джон получи отговор на шифрованата си телеграма до Лондон.
Англичанинът не спираше да мисли за съдържанието на посланието от МИ-5. Беше възмутен. Настояваха веднага да се върне на британска земя или ще бъде обвинен в държавна измяна. Застрашавал изпълнението на бъдещите им операции. С други думи, трябваше да се откаже от операция „Мийтбол“ — така сънародниците му наричаха операция „Албондигиля“. В противен случай последствията за него и за всеки друг участник в това безумие можели да се окажат пагубни.
60
Абвер е военното разузнаване и контраразузнаване на Германия в периода 1919–1944 г. — Б.ред.
61
Легион на германските военновъздушни сили, участвал в Гражданската война на страната на националистите на генерал Франко. — Б.пр.