Усетих у мен да се надига ридание, но го потиснах и успях да изрека:
— Той е някъде там, ранен, отчаяно се нуждае от помощ. Нека, моля ви, да отидем в кафенето на Фуад.
Инспекторът разглежда ноктите си известно време, после каза:
— Ще тръгнем за кафенето, след като сме снимали всичко в стаята и след като претърсим хотела, за да се уверим, че тялото на мъжа ви не е скрито някъде тук. И не, не разрешавам да идете сама в кафенето на Фуад. Може засега да не съм в състояние да ви отнема паспорта, но съм в правото си да прикрепя към вас човек да ви следва из Есувейра. И точно това възнамерявам да направя.
11
Отне им два часа да претърсят хотела. Беше отворена всяка стая — и неколцина гости бяха обезпокоени, — докато полицаите, водени от инспектор Муфад, надничаха под всяко легло и във всяка вана и настояваха да бъде отворен всеки гардероб. Бяха проверени складовите килери на четирите етажа. Също фризерът за месо в кухнята. Огромните контейнери за боклук в задната уличка. Стаите за персонала в сутерена.
Проверката продължаваше още и още въпреки моите молби да ми бъде позволено да ида до заведението на Фуад, придружена от полицай. Инспекторът ми даде да разбера, че от този момент нататък ще играем по неговите правила. Настоя да бъде повикан полицейският фотограф, който да снима двете много показателни бележки, двата дневника, накъсаните рисунки, счупения скрин, аленото петно върху каменната стена. В един момент влезе младата чистачка Майра с поднос с ментов чай за полицаите (но Ахмед, който я придружаваше, настоя да го налее лично). Веднага забелязах, че Майра много се разстрои при вида на обърнатата наопаки стая. Погледна ме с безмълвна боязън, сякаш искаше да ми каже нещо, но не можеше при всички тези представители на властта наоколо. Улових погледа ѝ и я подканих с жест да излезем да говорим в коридора, но тя поклати глава и си тръгна забързано. Когато инспекторът се върна в стаята, казах му:
— Можехме да употребим всичкото това време да търсим мъжа ми, а вместо това…
— Нима ме учите как да водя разследването си, госпожо?
— Просто искам да намеря Пол. Уплашена съм, мосю. Боя се за него.
— Ще се зарадвате да научите, че пратих двама от хората си да огледат крайбрежието. С автомобил четири по четири са, така че са успели да стигнат на десет километра надолу по пясъка. Няма и следа от мъжа ви… освен, разбира се, ако не е решил да влезе във водата. Или да е бил блъснат там.
Виждах инспектора отново да ме изучава, като се опитваше да прецени как се справям с това твърде прозрачно обвинение или с мисълта, че Пол наистина можеше да се е хвърлил в Атлантическия океан с кървящата си глава. Отново усетих надигаща се горест. Ала успях да я изтикам настрани, срещнах открито обвинителния му поглед и казах:
— Vous etes un homme tres sympathique. Tres classe.32
Забелязах как трепна, но бързо се овладя и ми отвърна остро:
— Vous allez regretter cette parole. — Ще съжалявате за тези думи.
Миг по-късно същият униформен полицай, който беше пристигнал с инспектора, се появи да го информира, че претърсването на хотела е завършило и че нищо не е било открито.
— Може ли вече да идем при Фуад? — попитах.
— Първо ще направим инвентаризация на всички вещи, които вземате със себе си.
Този процес отне още половин час. Всеки предмет, който пренасях в новата стая, предоставена ми от Пикар, трябваше да бъде регистриран в полицейски формуляр. След като дневниците, принтираните текстове, бележките, лаптопите, съответните ни дрехи и тоалетни принадлежности бяха документирани, беше ми позволено да сложа вещи от първа необходимост в раница. Пикар повика Майра и ѝ обясни, че трябва да прибере всичките ни дрехи и вещи, оставени в банята или другаде, в куфарите и да ги отнесе в стая 212. Отново усетих, че тя иска да влезе в контакт с мен. Отново присъствието на околните ѝ попречи.
— Добре, отиваме в заведението на Фуад — обяви Муфад.
Метнах раницата на гръб.
— По-добре е да я оставите в новата си стая — посъветва ме Пикар.
— И като се върна, да открия, че не е там, а в полицията?
— Оценявам доверието ви, мадам.
На тръгване Пикар пожела да говори с мен за момент.
— Ще трябва да ми платите за новата стая, в която ви настанявам, докато от полицията ми позволят да възстановя другата, която със съпруга си съсипахте.
— Нямам нищо общо…
— Трябва да ви информирам, че в допълнение към петстотин дирхама на нощ за новата стая оценката ми за поставянето на нов скрин, пребоядисване и ремонт на всичко в стария ви апартамент възлиза на около осем хиляди дирхама.