Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади запалка. Щракна я и поднесе пламъка точно под лявото си кутре. Дори не трепна, когато пламъкът влезе в директен допир с плътта.
— Както виждаш, до голяма степен са останали безчувствени. Въобще не можех да държа четка дори след десетте операции и цялата физиотерапия… Накратко казано, кариерата ми на художник беше прекратена. Онези картини, които видя в апартамента ми… a la recherche du temps perdu55. Стара история.
— Направо не знам какво да кажа. Толкова е ужасно.
— Така си е, да. И все пак в китайската калиграфия символът за „криза“ има две значения — опасност и възможност. За мен след нападението се разкри възможност да стана… как да го нарека… посредник. Човек, който дърпа конците, дава бакшиши тук и там, върши чудеса с пътнически документи, урежда сметки.
Имаше въпрос, който исках да задам, но не се осмелявах. Бен Хасан сам го повдигна.
— Усещам, че искаш да знаеш какво стана с бащата на Файза и братята ѝ, след като ми купиха апартамента. Файза, както споменах, не пожела вече да има нищо общо с тях, а мен редовно ме посещаваше в болницата и водеше приятели, които да свършат грубия ремонт по апартамента. Не мога да кажа, че някога сме били приятели. Тя е от онзи тип огорчени и разочаровани жени. Така и не надмогна загубата на Пол, особено при положение че следващият мъж в живота ѝ беше борсов посредник и според мен не блестеше с ум, нищо че доста прилично играеше голф. Файза се опита да играе ролята на буржоазна съпруга на глупак, който печелеше добре. Когато Самира навлезе в юношеска възраст, бракът на майка ѝ вече напомняше лош филм на Джоан Крофорд56 — всички гейове, дори в Северна Африка, обожават Джоан Крофорд. И тогава финансистът изгуби всичко, включително дома, който наричаха свой. Самира живя няколко месеца в стаята ми за гости, после замина за кратко във Франция, но без резидентско разрешително не можа да си намери работа. Би могла да има американски паспорт по линия на баща си, но той така и не призна бащинство, не отговаряше на писмата ѝ с молба да се видят или поне да каже пред американските власти, че, да, тя е негова дъщеря, затова момичето срещаше големи административни трудности. Така че огорчението ѝ се трупаше.
Междувременно Файза успя да си развали отношенията с директора на колежа, където преподаваше. На един коктейл тук се запозна с мъж на име Хамсад, директор на филмовата студия във Варзазат. Само след няколко месеца вече живееше там, на ръба на Сахара. Мястото, макар и живописно, за мен винаги е било рецепта за отчаяние след седемдесет и два часа престой. Но с дъщеря ѝ вече се бяха отчуждили, поредният сравнително високопоставен мъж проявяваше желание да се грижи с нея, а и имаше възможност да постъпи на работа в езиково училище, така че тя замина за пустинята. Това беше преди пет години. Връзката им се разпадна след година и половина. Хамсад ѝ показа вратата. Знам, че още преподава в езиковия колеж. Оказа подкрепа на Самира, когато тя забременя, а любовникът ѝ се върна във Франция.
— Значи, историята се повтаря.
— Само че в този случай джентълменът, чието име е Филип, се държа разумно. Плаща еквивалента на петстотин евро месечна издръжка за детето и предложи да финансира отчасти покупката на апартамент.
— А съпругът ми плаща другата част.
— Както казах по-рано, когато Пол съвсем ненадейно се свърза с мен миналата есен — очевидно след малката си тайна хирургическа процедура, с която е отказал дете на новата си съпруга, — загубих ума и дума от смайване. Звучеше тъжен и виновен, задето е бил толкова лош баща на Самира и… как да се изразя? Видях възможност…
— За отмъщение?
— За разплата.
— Какво точно искаш да кажеш?
— Няколко седмици комуникирахме с имейли и два пъти говорихме по телефона. Той звучеше все по-лабилен и извън релси. Особено след като беше писал два пъти на Самира и тя го бе уведомила чрез обратен имейл, че не желае да има абсолютно нищо общо с него, че не може просто ей така да се изтърси в живота ѝ след трийсет години и да си въобразява, че има шанс за някакви отношения. Тогава Пол ме попита директно дали може да направи нещо за дъщеря си. И в този момент в главата ми изникна план.
Умът ми препускаше. Като човек, прекарал много време в работата си да предвещава ходовете на злонамерени данъчни инспектори и някои непочтени клиенти, имах изострен нюх за хитри кроежи, нечестни сделки и засади.
— Решил си да му заложиш капан.
— Реших да дам на човека каквото искаше. На някакво екзистенциално ниво може да се интерпретира като онова, което мосю Пол подсъзнателно смяташе, че заслужава. Разплата за това, че беше изоставил дъщеря си и не предложи помощ или дори елементарно съчувствие на големия си приятел, чийто живот в някаква степен съсипа. Не на последно място поради своето нехайство и коравосърдечно пренебрежение. Уведомих го, че на дъщеря му ѝ трябват допълнително един милион дирхама, за да си купи апартамент, и че не може да си позволи ипотека в този размер.