— Мадам, когато съм дал дума, винаги я спазвам. Именно затова, щом предоставя заем, неизменно припомням на клиента как има думата ми, че всичко ще върви гладко, стига да си плаща редовно. Ако настигнеш мъжа си, кажи му, че очаквам да го видя след десет дни. На всяка цена. И не си въобразявай, че можеш да го изведеш от страната и да ми се изплъзнете.
После бутна стола си назад, бавно надигна огромното си тяло, поклони ми се леко и много официално и изрече две думи:
— Bon voyage57.
Отправих му продължителен директен поглед, като се опитвах да му внуша, че не ме плаши. Истината беше, че ме ужасяваше.
— До следващия път.
Когато се озовах на улицата, не знаех какво да предприема. Трябваше да разсъждавам ясно и логично. Погледнах часовника си и установих, че разполагам с четиресет минути да хвана автобуса. Да си намеря такси, не беше проблем. Тук те бяха в изобилие. Ала ме побиваха тръпки при мисълта да прекарам десет часа в автобус, пътуващ през планините Атлас през нощта. И все пак трябваше много грижливо да управлявам бюджета си, затова реших да побързам към кафене „Парижанин“, да вляза в интернет и да се уверя, че на другия ден призори мога да хвана полет, който няма да разбие финансите ми.
Заведението беше само на три минути пеша. Поръчах си ментов чай и предупредих сервитьора, че вероятно ще си тръгна до десет минути. После отворих лаптопа и като се допитах до няколко пътнически сайта, установих, че наистина цената на билета беше пет хиляди и четиристотин дирхама. Но един от сайтовете за покупка в последния момент го предлагаше за две хиляди и шестстотин дирхама — малко под триста долара. Не че беше евтино, но все пак излизаше два пъти по-малко от редовната цена. Купих си билета. Чаят ми пристигна. Съобщих на сервитьора, че вече не бързам. Изпих си мароканското уиски и оставих целебните му свойства да подействат като антидот на всичката изконсумирана храна и да успокоят душевния ми смут.
Друга търсачка ме отведе до хотел „Селект“ само на няколко пресечки оттук. Една звезда, много скромен, но от снимките на спартанските стаи личеше чистота, а беше и евтин. Нямаха услуга за резервация онлайн, затова попитах сервитьора мога ли да ползвам телефон. Той ми услужи със своя и отказа десетте дирхама, които му предложих.
— Стига само да се обаждате в града — добави.
Уверих го, че случаят е точно такъв, и бързо избрах номера на хотела. Обясних, че ми трябва стая само до четири часа сутринта.
— Няма проблем.
Пет минути по-късно бях на рецепцията в хотела. Защо толкова много дупки ги кръщават „Селект“? Зад гишето стоеше възрастен мъж с лъснал от носене костюм. Платих му в брой и казах, че желая събуждане в четири сутринта и такси точно в четири и половина.
— Ще имам грижата — обеща той.
— И моля ви, разчитам да потропате силно на вратата ми в четири часа.
Стаята беше ранно безстилие. Само най-нужната евтина мебелировка. Твърдо двойно легло с корави, прани безброй пъти чаршафи и покривало на цветя. Умивалник, тоалетна, малък душ с къс щранг. Съблякох се, измих си зъбите и намазах малко от чудотворния крем на лицето си. Отбелязах си, че ще трябва да стана след пет часа, и се наругах, че не бях намерила книжарница следобеда, за да си купя някакво четиво на английски.
И тогава умът ми запрепуска. Как щеше да реагира Пол на пристигането ми във Варзазат? Как щеше да се справи с факта, че съм наясно с всичко за Бен Хасан и че ще трябва да открием начин да се измъкнем от Мароко, без да бъдем засечени? Не бях ли чела някъде, че мароканските власти са затворили границата с Алжир след кървавата и ужасяваща гражданска война през деветдесетте години? Дали можехме да влезем в Мавритания с американските си паспорти без виза? Щяха ли хора на Бен Хасан да следят за нас на пристанището в Танжер?
Но всички тези логистични въпроси бяха засенчени от внезапен спомен за баща ми. Бях на осемнайсет, току-що постъпила в Университета на Минесота. На втория ми ден там татко ми се обади от Лае Вегас (откъде другаде?) да ми съобщи, че най-сетне му се отворил парашутът в професионално отношение.
— Слушай сега, малката — каза ми, — току-що проведох важно интервю за висок пост в управата на едно казино тук. Началник отдел „Човешки ресурси“ в „Сизърс Палъс“. Служителят, който ме интервюира днес, сподели, че надвишавам с повече от една глава всички останали кандидати. Та, както гледам, с майка ти не след дълго ще пеем „Вива Лае Вегас“. А щом веднъж подпиша трудовия си договор, ще организирам голямото коледно пътуване до Хаваите, което от години ви обещавам.