— Parlez-vous francais?62 — попитах я.
Тя поклати глава, после вдигна пръст, с което ми даваше знак да изчакам, и изтича навън. Чух я да вика на някого. След няколко минути се върна с много хубавата млада жена, която бях видяла… кога?… Вчера ли беше? Колко време беше минало, откакто бях паднала умираща в пустинята, до това място и този момент? Разбрах, че е същата жена едва когато си свали бурката.
— Салаам алейкум — каза ми.
Момиченцето стоеше до нея и се държеше за джелабата ѝ.
— Мема — промълви тя.
— Майка ти? — попитах. Последва озадачен поглед от двете. Опитах с по-фонетична дума: — Мама?
Това подейства. И двете се усмихнаха и закимаха.
Попитах жената дали говори френски. Тя като че се смути от въпроса ми и заклати глава.
— Няма проблем — промълвих и се опитах да се усмихна, но внезапно се усетих замаяна.
Жената поръча на дъщеря си да изтича отвън. Нуждата ми да уринирам вече бе неудържима. От уроците си по френски със Сорая си спомнях някоя и друга дума на арабски, която тя споменаваше, за да ми помогне да се справям по улиците на Есувейра. Научила ме бе на няколко фрази. Като например:
— Айнал хаммам?
Къде е тоалетната?
Фактът, че бях задала този въпрос на арабски, я накара да засияе. Отговори ми с поток от думи, от които не различих нито една. Но ми даде знак да почакам за момент, като се втурна към другия край на шатрата и се върна с дълга черна джелаба. Докато ми помагаше да я облека, дойде старицата и започна да раздава нареждания на младата жена, която ѝ обясни, че искам да ида до тоалетна (или поне чух думата „ал-хаммам“ в отговора ѝ).
Под ръководството на старицата ми навлякоха джелабата. Слабостта, която чувствах в легнало положение, се усили, когато се опитах да се надигна. Ала старата жена имаше ръце, яки като клещи. Изправи ме вертикално. Когато се опитах да видя състоянието на слабините и краката си, тя пъхна длан под брадичката ми и отмести погледа ми, докато младата жена и дъщеря ѝ сваляха всички бинтове и превръзки. През цялото време ме крепяха да остана права. Възрастната вдигна бурка пред мен и започна да ми обяснява с много жестикулиране, че трябва да я сложа, като посочи към пролуката на шатрата, с което ми даде да разбера, че ал-хаммам е навън. Кимнах в знак на съгласие. Двете жени нагласиха бурката около лицето ми. Почувствах се като кон с наочници. Цялото ми периферно зрение бе отнето и гледах света през тесен хоризонтален процеп. Усещах краката си изранени, а лицето си — някак не намясто. Вървенето се оказа трудна работа. Всичките три жени трябваше да ме подкрепят при първите ми плахи стъпки напред.
Щом се озовахме извън шатрата, горещината и ярката светлина ме накараха да затворя очи. От малкото, което видях, реших, че сме в някакъв лагер — няколко шатри, засенчени от дървета. Оазис ли беше това? Бурката ми пречеше да зърна каквото и да било встрани. Виждах само дървета тук-там, палатки, пясъка отвъд.
Жените ме поведоха към малка палатка. Момиченцето разтвори входа, а старата жена им поръча да изчакат. Влезе и почти веднага се върна, свряла огледало в гънките на джелабата си. Това привлече вниманието ми и изостри страха ми. Тя не искаше аз да се видя.
Когато посочих към огледалото, старицата строго размаха пръст насреща ми като майка срещу дете, уловено да гледа нещо забранено. После махна на жената и дъщеря ѝ да ме заведат вътре, като не преставаше да им реди инструкции.
Тоалетната беше кофа с ведро с вода, поставено наблизо. Момичето вдигна нагоре джелабата ми. Ала когато направих опит да огледам вредите, нанесени от слънцето по краката ми, майката повтори същата процедура като старицата. Постави ръка под брадичката ми, за да държи погледа ми нагоре.
Настаниха ме върху кофата и аз пуснах струята. Паренето, придружаващо уринирането, беше страховито. Младата жена стисна рамото ми, за да ме подкрепи в болката. Когато приключих, момиченцето отиде до ведрото, натопи кърпа във водата и ми я подаде. Докоснах се и изживях истинска агония. Майката забеляза това и отново стисна рамото ми, правеше жестове, с които ме насърчаваше да съм търпелива, да не се боя, да си дам време.
Върнаха ме в палатката. Старицата ми помогна да сваля бурката и джелабата. Когато останах гола, отново ме положиха на постелята ми, а малкото момиче старателно поддържаше погледа ми само нагоре, надвесено над мен и побутващо брадичката ми с показалец всеки път, щом отклонях очи. Усетих да мажат краката ми с олио; после натъркаха някакъв балсам на скулите ми и около очите. Подуших, че отново запарват странната билкова отвара — онази, която ме отвеждаше в дълбок сън. Пак ме упояваха. Старицата привдигна главата ми и доближи чашата до устните ми. Изпих парещата течност на няколко големи глътки. Секунди по-късно, докато тъмата ме обгръщаше, се запитах: Дали някога ще си тръгна оттук… и грижа ли ме е изобщо за това?