— Не искаш ли да говориш с тях? — подигравателно каза тя.
— Може да почака.
Лола продължаваше да ме гледа с многозначителна усмивка. Почувствах внезапно безпокойство, някакъв инстинкт, който крещеше: Махни се оттук веднага. Но това беше нелепо. Тя беше само една старица. А това бе продължило твърде дълго.
— Кой беше в леглото, Лола?
— Не знам за какво приказваш.
— Не беше Гари, нали?
Тя ме погледна изпитателно и отново почувствах леко безпокойство.
— Мислиш си, че знаеш всичко, нали? — изсъска тя.
Не, не мислех така. Но вече започвах да се досещам за някои неща.
— Гари е мъртъв, нали? — казах тихо.
Тя изгуби самообладание. Устните ѝ затрепериха, докато очите ѝ шареха по снимките на сина ѝ върху бюфета. По набръчканата ѝ буза се плъзна сълза, после към нея се присъедини още една.
— Той беше моето момче — прошепна Лола с треперещ дрезгав глас. — Моето мило момче.
Въпреки всичко изпитах съжаление към нея.
— Знам, че искаш да го защитиш, но не можеш. Вече не — казах ѝ внимателно. — Всичко свърши.
— Свърши, а? — Тя изплю думата като храчка. — Мислиш ли, че някога ще свърши? Моят Гари го няма! И всичко е заради тях… онези три копелета! Не заслужаваха дори да му лижат ботушите!
Избърса сълзите с опакото на ръката си. Бях чул достатъчно. Чувствах гадене и умора. Посегнах към телефона си.
— Ще се обадя в полицията веднага, Лола. Трябва да им разкажеш какво е направил Гари.
— Какво е направил ли? — Устните ѝ се разкривиха в зловеща усмивка. Приближи се към мен, като все още стискаше вестника. — Казах ти, че Гари беше добро момче. Не би убил и муха.
Изведнъж направи крачка напред и замахна с вестника. Отскочих назад, но леглото беше зад мен. Спънах се в него и в този момент вестникът на Лола падна и отдолу се показа дълга черна тръба. Опитах се да я изблъскам встрани, но тъпият край докосна гърдите ми. Прониза ме адска болка.
И дишането ми спря.
31
Болката беше по-лоша от всичко, което бях изпитвал. Светът пред очите ми блесна като озарен от ярка светкавица. Всеки нерв на тялото ми се късаше от болка. Паднах на леглото скован от мускулен спазъм. Усетих металния вкус на кръвта в устата си. Чувствах как сърцето ми изнемогва, как белите ми дробове се късат от липса на кислород. След миг гърдите ми се напълниха с въздух и можех отново да дишам.
Господи Исусе — помислих си, давейки се за глътка въздух, — Господи Исусе, какво беше това?
Някой се движеше около мен. Тежки стъпки, влачене на крака. Чух скърцане от преместване на стол, после Лола седна с мърморене и взе чаша от масата. Чай? Кога го е направила? Бях ли изгубил съзнание? Нямах представа. Лола шумно отпи от чашата и с въздишка я остави на масата. Погледна ме и се ухили самодоволно.
— Май вече не си толкова умен, а?
Мислите ми бяха объркани като в мъгла. Все още не можех да помръдна. Усещах болка, но някак притъпена, сякаш съм упоен.
Старицата отпи още една глътка чай и одобрително премлясна. Посегна за нещо на масата. Видях, че отново взе черната тръба, и исках да се дръпна, но не можех да помръдна. В края, който тя държеше, имаше дебели проводници, а от другата страна стърчаха два къси метални зъба.
Вдигна я, за да ми я покаже.
— Това е единственото полезно нещо, което мъжът ми ми остави. Донесе го от Южна Америка. Като електрошок за добитък, но по-силен. Тамошната полиция много ги използва…
Направи рязко движение с пръчката към мен, но спря точно преди да ме докосне и се ухили. Исках да изкрещя, но не можех. Бях парализиран.
— Боли, нали? Веднъж го опита върху мен, когато беше пиян. Само веднъж.
Усмивката ѝ изчезна. Постави пръчката в скута си с двата къси зъба насочени към мен.
— Ударих го с това, след като изби зъбите на Гари. Харесва ли ти? — казах му. Напика се и се насра като бебе. — Отново ме изгледа, сякаш ме проверяваше. Изглеждаше разочарована. — Не очаквах това да го убие, но така му се падаше.
Чувствителността ми се възвръщаше. Усещах под себе си буцестото легло; подушвах киселата миризма на нечистотии. Болеше ме цялото тяло, но най-острата болка беше в ребрата, където ме беше докоснала. Заслепяваща, изгаряща болка. Това е електрошок, помислих си замаяно. Беше ме ударила с ток. Силен.
— Моят Гари отначало се разстрои, но беше добро момче — продължи Лола. — Винаги правеше каквото му кажа. „Сега ще бъде по-добре, казах му, ще видиш. Само двамата, така е най-добре.“ И така беше. Помогна ми да почистя, да разчистя всичко, ако случайно някой дойде да пита за Патрик. Но никой не го потърси.