— Още малко. Мога ли да ви предложа нещо? — попита от вратата пълният младеж.
— Не, благодаря.
Той излезе от стаята. Размърдах се на твърдия пластмасов стол и погледнах часовника. Чаках почти час, а ми предстоеше дълго пътуване. Исках да тръгна преди снега. Но знаех, че не това е причината за нетърпението ми. Бях нервен.
Трябваше да го направя преди много време.
Телефонът ми изпиука, за да оповести получаването на ново съобщение. Извадих го и се усмихнах. На екрана се появи изображение на червендалесто бебе със затворени очи и стиснати юмручета. Текстът към снимката гласеше:
Ема Луиз Уорд, родена тази сутрин в 3:25 ч., 3,5 кг.
Беше подписан от Шарън и Дъг.
Все още усмихнат, изпратих есемес с поздравления и прибрах телефона. Новината беше дългоочакван лъч светлина, а напоследък такива имаше малко. От деня, в който Грейс Страчън се върна в живота ми.
След инцидента Уорд и Уилън дойдоха в болницата. Седях в оживената чакалня и гледах в нищото, докато зашиваха и превързваха раната на Рейчъл.
— Как е тя? — попита Уорд, като седна до мен, докато Уилън остана прав.
Погледнах я.
— Каза ми, че Грейс е мъртва.
— Съжалявам, мислехме, че е тя…
— Казахте, че тялото ѝ е било в колата.
— Успокой се — намеси се Уилън.
— Да се успокоя ли? Сериозно ли говориш?
— Издънихме се — каза мрачно Уорд. Огледа препълнената чакалня. — Да отидем да пием чай. Ще се погрижа да ни повикат, ако има новини.
Намерихме свободна маса в ъгъла на болничната кафетерия. Вътрешностите ми все още се свиваха от напрежението и гнева, който беше насочен колкото към всички останали, толкова и към самия мен.
— Обадих ти се веднага щом получихме резултатите от ДНК — каза Уорд с напрегнат глас. — Наистина мислехме, че жената в колата е Грейс Страчън.
До този момент не бях спрял да мисля какво означава това, че Грейс е жива. Беше като още един удар в сърцето.
— Коя е била жената?
— Казва се Белинда Левинсън, уеб дизайнер на свободна практика. Нейният приятел е журналист, който… Какво става, добре ли си?
Превих се надве и изведнъж почувствах гадене. Ушите ми забучаха.
— Не ми казвай, че е Франсис Скот-Хейс.
Полицията открила тялото на журналиста в уединената му вила в провинцията на окръг Кент. Бил починал от множество прободни рани и състоянието на тялото показвало, че е мъртъв от няколко седмици. Доколкото успели да установят, Грейс се върнала в Обединеното кралство в началото на годината и живеела на яхтата си. Отишла на автостоп до Лондон и направила неуспешен опит да проникне в апартамента ми. Оър Маршиз, където бе намерена яхтата ѝ, е само на няколко километра от мястото, където живеел Скот-Хейс. Той се върнал в Англия по-рано след двумесечно пътуване за отразяване на войната в Йемен и полицията подозираше, че в някакъв момент я е качил на автостоп.
— Не знаем защо я е закарал в къщата си, а не на яхтата — каза Уорд. — Не изключвам секс, но той имал дългогодишна приятелка и очевидно не е бил от хората, които обичат случайни срещи. И е бил много по-млад от Грейс. Ако тя все още изглеждаше както преди, можеше да е друго, но… Видя на какво е заприличала.
Наистина. Грейс Страчън, която си спомнях, излъчваше мощен сексапил, но в жалкото плашило на кухненския ми под нямаше нищо от това.
— Мислиш ли, че е извадила ножа или по някакъв начин го е принудила?
Уорд сви рамене.
— Може би, но първо е трябвало да я качи. Вероятно просто я е съжалил и я е завел в дома си, за да се измие. Проверихме докладите за времето около връщането ѝ във Великобритания — имало е силни дъждове. Жена на средна възраст, подгизнала и самотна на пътя, не би изглеждала опасна.
Не, помислих си аз, не би. Току-що завърнал се от зона на бойни действия, журналистът сигурно се е чувствал в безопасност сред познатия пейзаж. Петната от кръв показвали, че Скот-Хейс е издъхнал в коридора на дома си, вероятно скоро след като се е върнал със своята гостенка. Разложеното му тяло било намерено в малка каменна пристройка зад вилата, бивша кочина, която сега се използвала за склад.
— Колко разложено? — попитах машинално.
— Достатъчно. И отговорът е „не“, изобщо не си го и помисляй.
Нямах намерение да искам разрешение да огледам останките му. Поне не сега. Вече без да я прекъсвам, Уорд разказа как Грейс зарязала яхтата си и се преместила в къщата на журналиста. Изолирана и тиха, постройката била идеалното убежище, далеч от съседи, които биха могли да забележат странното ѝ поведение. Нямало непосредствена опасност изчезването на Скот-Хейс да бъде забелязано. Бил програмирал автоматичен отговор на имейла си преди пътуването — същият, който бях получил и аз — и поради непредвидимостта на работата си често променял плановете си. Дори липсата на публикации в социалните медии първоначално не предизвикала особено безпокойство, тъй като често работел в отдалечени и негостоприемни региони, далеч от интернет връзка. И макар че едва ли е планирала това, в един момент Грейс сигурно бе осъзнала, че професията на покойния домакин ѝ дава рядка възможност.