— Какво искаш?
— Донесох ти това.
Отново ѝ показах кафявата хартиена торбичка. Тя погледна през вратата, намръщи се.
— Какво е това?
Отворих чантата, не толкова за да види, колкото да помирише съдържанието ѝ.
— Печено пиле.
Бях минал през един доста луксозен гастроном близо до „Балард Корт“. Цените бяха повече по джоба на богатите жители на квартала, отколкото на съдебен антрополог, преместил се наскоро там, но на няколко пъти бях ходил да пазарувам с Рейчъл. Освен домашни сирена и пушени филета имаше грил със стъклена преграда, на който бавно се въртяха и се обливаха със сос пресни пилета. Ароматът изпълваше улицата и ми хрумна, че почти всички покупки на Лола бяха полуфабрикати или консерви. И със сигурност сред тях нямаше нищо подобно на още топлото пиле, което тя подушваше сега.
Видях как ноздрите ѝ потрепнаха, когато апетитният аромат на печено месо стигна до тях. Не се гордеех, че се опитвам да манипулирам старицата, но си казах, че го правя за добра кауза. Разбира се, тя можеше просто да вземе пилето и да затръшне вратата пред носа ми. В такъв случай поне щях да знам, че със сина ѝ имат прилична храна.
Тя пак погледна хартиената торбичка. После вратата се затвори и чух тракането на веригата. Отново се отвори, този път по-широко, и Лола посегна към плика.
— Може ли да вляза? — попитах, без да го пускам.
Тя се намръщи, но погледът ѝ все още беше прикован към пликчето.
— Защо?
Едва се сдържах да не се усмихна.
— Не бих отказал чаша чай.
Очаквах вратата да се затръшне. Но не. Лола ме изгледа подозрително, после ми обърна гръб и влезе, като остави вратата отворена. Влязох бързо, докато не е размислила.
Лъхна ме воня на нечистотии и некъпан човек. От древен CD-плейър на бюфета свиреше музика — нещо като псевдокласическо пиано, което по изнервящ ефект си съперничеше с бавното тиктакане на стенния часовник. Къщата беше мрачна и разхвърляна като миналия път, а голата крушка на тавана излъчваше бледа светлина, която някак внушаваше усещането за студ в задушната и гореща стая.
Мъжът на леглото ме гледаше. Лицето му беше сковано, но очите му бяха живи. Между космите на брадата му имаше трохи, а върху смачканите чаршафи бе оставена празна пластмасова бебешка чашка с капак и чучур против разплискване. На шкафче до краката му се мъдреше рамкирана снимка на момчето, което някога е бил, като преждевременно подготвена за погребение.
— Здравей, Гари — поздравих го. — Донесох още нещо за хапване.
Лола изтръгна плика от ръцете ми. Постави го на масата до препълнената мивка и почна да рови вътре. До нея загряващата се електрическа кана леко засъска.
— Вътре има и други неща — казах, когато старицата извади пилето.
— Виждам — сопна се тя.
Поспря, за да подуши мазното фолио, преди да остави пилето на масата. Едва сдържах усмивката си, докато гледах как рови в кафявата хартиена торбичка, съсредоточено като дете на Коледа. Варена сьомга, парче домашен чедър и пай със свинско месо — всичко това се присъедини към пилето на масата. Това не беше храна, която някой диетолог би одобрил или която бих препоръчал, докато работех като общопрактикуващ лекар. Но Лола и синът ѝ имаха нужда малко да се поглезят. Понякога не само тялото, но и душата има нужда от храна.
Лола разгърна топлото пиле и откъсна парченце кожа с пръсти. Когато го лапна, тихо изстена от удоволствие и дори затвори очи за секунда, докато дъвчеше. Погледнах сина ѝ и се почудих дали и той ще може да се наслади на гощавката. Може би не беше в състояние да поема твърди храни, а не виждах нищо, с което храната му може да бъде смляна, кухненски робот например. Може би това беше следващото нещо, за което трябваше да се погрижа.
Каната забълбука на кухненския плот и милостиво заглуши дрънкането на пианото. Лола хапна още едно парченце месо и пак уви пилето. Облиза мазните си пръсти, избърса ги в жилетката си и ме погледна.
— Какво искаш?
Моля, няма защо.
— Нищо не искам.
— На глупава ли ти приличам? Не си донесъл всичко това без причина. Ако бях по-млада, щях да си помисля, че се опитваш да ми бръкнеш в гащите.
— Нямам такова намерение.
Запазих невъзмутимо изражение, като се питах какво разбира синът ѝ от този разговор. Лола издаде дрезгав звук, сякаш прочистваше гърдите си. Разбрах, че се смее.