Ариа го погледна, отбелязвайки сериозното му изражение. После избухна в смях.
— Направо е трябвало да се родиш момиче!
— Знам. — Ксавие наведе глава. — Не бях много популярен в гимназията. Никой не ме харесваше.
Ариа прокара пръсти през дългата си черна опашка.
— И аз не бях особено популярна.
— Ти? — Ксавие махна с ръка. — Не го вярвам.
— Така беше — тихо отвърна Ариа. — Никой не можеше да ме разбере.
Тя се облегна назад и потъна в мислите си. Ариа твърдо избягваше да си спомня за самотните години без приятели, преди да се съберат с Али, но когато предишния ден видя онази черно-бяла снимка — от деня, когато бяха обявили началото на „Капсулата на времето“, — тя отпуши цял поток от спомени.
Когато беше в четвърти клас, всеки от класа й в „Роузууд дей“ си беше намерил приятелче сред останалите. Но в пети нещата внезапно… се промениха. Буквално за една нощ се сформираха групички и вече всеки си знаеше мястото. Сякаш играеха на „заеми свободния стол“: когато музиката спря, всеки играч седна на най-близкия до него стол, а Ариа продължи да обикаля наоколо.
После се опита да си намери приятелки. Веднъж се облече в черно, обу кубинки „Док Мартенс“ и се смеси с хулиганите, които обичаха да отмъкват разни неща от магазините „Уауа“ и пушеха цигари, скрити зад пързалката с форма на дракон пред училището. Но тя нямаше нищо общо с тях. Те презираха четенето, ненавиждаха дори такива забавни неща като „Нарния“. Друг път извади скъпите си дрехи и се опита да се смеси с онези предвзети кокошки, които обожаваха „Хелоу Кити“7 и намираха момчетата за възмутително груби. Но не можа да ги изтърпи. Едно от тях плака цели три часа, защото по невнимание беше стъпило в междучасието върху една калинка. Нито една групичка не й допадаше, така че в края на краищата Ариа спря да опитва. Прекарваше много време сама, без да обръща внимание на останалите, в което беше много добра.
Всъщност останалите, без Али. Разбира се, Али беше типично роузуудско момиче, но нещо в нея очароваше Ариа. В деня, когато Али излезе от училище и обяви, че ще спечели „Капсулата на времето“, Ариа не се стърпя и набързо скицира красивото й лице със сърцевидна форма и зашеметяващата усмивка. Завиждаше й колко лесно се оправя с момчетата — дори с по-големите като Иън. Но онова, което Ариа харесваше най-много в Али, беше красивият й, чувствителен по-голям брат.
В деня, когато Джейсън се сопна на Иън и му каза да остави Али на мира, Ариа вече беше безумно и окончателно влюбена в него. От седмици през всяко междучасие тя се промъкваше в гимназиалната библиотека, за да го наблюдава как учи немски. Криеше се зад дърветата, които растяха около игрището, за да го гледа как се покланя театрално след всеки вкаран гол. Понякога отиваше в стаята, където бяха изложени годишниците, и ги разлистваше в търсене на каквато и да е информация за него. Това беше един от малкото мигове, когато беше доволна, че няма приятели. Можеше спокойно да въздиша по несподелената си любов, без да се налага да я обяснява на когото и да било.
Скоро след като беше обявено началото на „Капсулата на времето“, Ариа пъхна в раницата си Байръновата „Кланица пет“ с автограф от Вонегът — едно от нещата, които беше прочела за Джейсън в един стар годишник беше, че е голям почитател на писателя. Сърцето й тупкаше силно, докато го чакаше да излезе от часа по „Принципи на журналистическото писане“. Щом го зърна, тя бръкна в чантата си за книгата, с надеждата, че ще успее да му я покаже, когато минава край нея. Когато Джейсън разбереше, че Ариа също харесва Вонегът, може би щеше да осъзнае, че са другарчета по душа.
Но госпожа Уогнър, секретарката на директора, се появи в последната минута, и хвана Джейсън за ръката. Търсели го по телефона, важно било. „Някакво момиче“ — обясни госпожа Уогнър. Лицето на Джейсън потъмня. Той прелетя край Ариа, без дори да я погледне. Тя смутено прибра книгата обратно в чантата си. Момичето, което се обаждаше на Джейсън, сигурно беше на неговата възраст и зашеметяващо красиво, а Ариа беше просто някаква си странна шестокласничка. На следващия ден Ариа, Емили, Спенсър и Хана се озоваха едновременно в задния двор на Али. Очевидно всички имаха едно на ум: да откраднат парчето от знамето за „Капсулата на времето“. Всъщност Ариа не се интересуваше особено от него — просто търсеше нова възможност да види Джейсън. Тогава още не знаеше, че желанието й ще се изпълни.
7
Най-известната анимационна героиня на японската компания „Санрио“. Името означава буквално „котенцето Здравей“. — Б.пр.